Искаше й се да го наругае, вместо това тя започна да крачи по разпръснатия по пода папур.
— Докога ще продължавате този фарс, сър? Не съм ви съпруга.
Той се изсмя горчиво.
— Не си особено добродетелна съпруга.
— Достатъчно с тези грубиянщини! — Тя се обърна и се приближи към него. — Виждам, че сте Макуин. Това го признавам.
— Е, имам напредък. Ура за мене.
— От кои Макуин сте точно?
Той се втренчи в гърдите й.
— Единственият, който ти познаваш в сексуално отношение — поне аз мисля така.
Обидата заслужаваше равностоен отговор.
— За пари ли сте дошли?
Той почти се задави, а погледът му се премести към лицето й.
— Пари?
Беше го накарала да се чувства неудобно.
— Ако е така, пътуването ви е било напълно безполезно, тъй като нямам пари, които да пилея за човек, неспособен да си ги изкара честно.
Той извърна глава и започна да изучава с преувеличен интерес бродериите по стените, месинговия мангал и стъклата на прозорците във формата на диаманти.
— Искаш да те мисля за бедна сред цялото това богатство? Предполагам, че е резултат от щедростта на Плантагенет.
За да построи крепостта, Джоана беше продала всичките свои бижута, както и тези на Клеър. Тъй като парите не й стигнаха, тя беше задлъжняла на съседния земевладелец от клана Дъглас. Докато крепостта се строеше, двамата с Алисдър бяха живели в колибата на един арендатор. Беше изплатила дълга си и до този ден работеше толкова неуморно, колкото и всеки друг в имението й.
— Не знаете нищо за мене или за произхода на Феърхоуп Тауър.
— Не е нужно да ми обясняваш, Клеър. Явно имаме един и същи благодетел. — Лицето му се вкамени и той стовари халбата върху масата. — Но аз повече няма да те деля.
Собственическото му чувство я накара за момент да замлъкне, защото Клеър й беше разказала за ревността на съпруга си. Може би това беше един от многото недостатъци на семейството. Клеър беше обичала Дръмонд повече от живота си. Можеше още да бъде жива, ако не беше непримиримото му държание.
— Имате отровения ум на луд.
— Интересно наблюдение — изръмжа той. — Особено от невярна жена.
Решена час по-скоро да се отърве от него, тя го изгледа заплашително.
— Ще повикам стражата.
Той махна с ръка.
— Ако искаш, повикай и новия крал, щом така ти харесва. Между другото, той ти изпраща благопожеланията си. Но аз съм сигурен, че ти често получаваш неговите поздрави.
Беше виждала Едуард II само веднъж. Тогава беше още принц. Истината беше лесна за изричане.
— Не съм имала честта да видя Негово Височество откакто съм дошла тук.
Не трябваше да го казва. Очите му се стесниха и така дългите му мигли изпъкнаха още повече.
— Хайде сега. Милостивият ни нов суверен нямаше достатъчно думи за начина, по който си го удостоила с почит. Той беше особено обстоятелствен за миналогодишното си пребиваване в Карлайл.
През януари 1307 старият крал беше свикал парламента в близкия град Карлайл, но нито той, нито синът му се бяха срещали с нея. Каква игра играеше този мъж? Тъй като не знаеше как да го убеди и уморена да се защитава пред един непознат, тя повтори казаното.
— Погрешно сте информиран. Питайте някой от тукашните хора.
— Няма да ми кажат истината. Тези хора са ти верни. — Той й се усмихна подкупващо. — Но това ще се промени. Земята, крепостта и всичко в нея принадлежи на мен.
— Майко! — гласът на Алисдър огласи крепостта.
Джоана въздъхна. Непознатият повдигна вежди.
Тя чу тропота на ботуши по стълбите. Сърцето й биеше в такт със стъпките. Минута по-късно Алисдър нахлу в стаята, а но петите му го следваше пухтящият Бърти Стейпълдън.
С разрошена коса и със светнали от почуда очи, синът й спря рязко и разпиля папура.
— Има слон в двора на замъка, мамо. — Той разпери ръце. — Слон!
Непознатият беше обзет от благоговение.
— За Бога — промърмори той, — това момче е мой син.
Джоана погледна Бърти, слугата, който беше придружил Клеър преди години, когато беше заминала за Шотландия. За голямо нейно учудване, той свали шапката си и се поклони.
— Лорд Дръмонд — заекна той и хвърли загрижен поглед на Джоана. — Мислехме, че сте мъртъв.
Джоана се разтрепери от страх. Този мъж наистина беше Дръмонд Макуин. Седем години беше гнил в затвор, наранен от изневярата на съпругата си. Владението на Джоана беше просперирало под нейните грижи, а Алисдър беше израснал като добро и будно момче, с което всеки баща би се гордял. Дръмонд имаше правото да предявява претенции и към двамата. Дали щеше да успее да го убеди, че тя е жената, която той мразеше и чието тяло и душа познаваше така добре?