— Трябва ли да те изненадва, като се има предвид, че те е нямало цели седем години, а аз бях едва петнадесетгодишна тогава.
— Възрастта те е разхубавила. А и си се променила.
Тя отвори ръката си и пусна лешниците в купата. Влагата от дланта й беше направила ядките по-тъмни от останалите.
— Променила съм се много повече, отколкото подозираш.
Доста сдържано изказване, помисли си Дръмонд докато погледът му се спускаше по тънкия й кръст и привлекателния й бюст. Истинско изобилие от женски достойнства, особено за съпруг, който седем години е бил лишаван от тях.
— Чакам случай да разуча новата Клеър.
Кафявите й очи хвърляха искри.
— По-добре ще е да разучавате някой таралеж, господарю мой.
Господи, тя наистина се беше променила.
— Какво се е случило с покорната ми булка?
— По необходимост се промени в твое отсъствие. Възпитана в манастир, доскоро тя беше доста наивна.
На Дръмонд страшно му се прииска да си отмъсти за греховете й срещу него. Повечето мъже приемаха ролята на рогоносци, особено ако един Плантагенет им беше отнел жената. Но не и Дръмонд Макуин.
Израснал сред четирима братя и двойно повече чичовци, в младостта си той беше имал малко собствени неща, като изключим една ветровита стая в шотландска крепост, оръжията и породистият му кон. А после, в опит да предотврати завладяването на Шотландия от Англия, беше взел за своя съпруга девицата Клеър.
Здравият разум му напомни, че тя му е родила снажен син — никой не можеше да се съмнява в неговото бащинство. Ако Бог е милостив, щеше да му роди и други синове.
Мислите му бяха прекъснати от някакъв шум. Красивият сив гълъб отново кацна на перваза, изгука и взе ядката. След това, размахвайки крила, отлетя. Дръмонд се сети за шумните свраки, които обитаваха лондонския Тауър.
В главата му нахлуха мрачни спомени: постоянните подигравки на английските стражи, които го наричаха животно и дивак. А той беше започнал да им вярва. Те показваха жените си пред него и веднъж дори му доведоха някаква болна проститутка.
Сигурно ще се хареса на едно животно — бяха казали.
Младият и силен Дръмонд беше обърнал гръб на нещастната жена. Стражите никога повече не доведоха при него жена и никога не престанаха да го наричат „животно“.
Той погледна към съпругата си и разбра, че го изучава. Стана му неловко под твърдия й, уверен поглед, почувства се сякаш езикът му бе вързан. Но други части на тялото му реагираха по-естествено, макар и не по нейно желание. Той си представи как прокарва пръстите си през копринената и златна коса. Спомни си как двамата се любеха и как я хапеше там, където беше мистериозното й клеймо. Връщането към онези дни му се струваше страшно привлекателно.
Внезапното му желание го накара да се ядоса.
— Тогава ще процъфтяваш и под съпружеските ми напътствия.
— Не се нуждая от съпруг.
— О, напротив — сряза я той. — А също и от стопанин и господар.
Уверена, като кралица в двора си, тя не се огъна.
— Вярвам ти, че си Дръмонд Макуин, но не мога да разбера какво искаш от мене. Прислужничката Евелин ще ти покаже стаята.
Дръмонд се почувства като гост натрапник, от когото се опитват лесно да се отърват.
— А ти какво ще правиш?
— Това, което правя винаги. Ще управлявам владението си — тя се обърна и понечи да излезе.
Той я сграбчи за рамото и я обърна.
— Феърхоуп Тауър е нашето владение. Ще те придружа.
ГЛАВА ВТОРА
Само с крайно усилие на волята си Джоана успяваше да запази самообладание, докато той я водеше по извитите стълби. С каменната стена отляво и с нов съпруг от дясната си страна, тя се чувстваше като хваната в капан. Нуждаеше се да остане сама, да помисли, да изгради план. Но как щеше да се измъкне, ако Дръмонд настояваше да я следва както котката мишка? Едва ли се бе появил в живота й, за да остане завинаги. Дали беше така?
Като неин съпруг той можеше да прави каквото поиска — с нея, с Феърхоуп Тауър и с Алисдър.
— Тази кула изглежда нова — отбеляза той, взирайки се в стените от червен камък.
Гордостта от дома й малко успокои притесненото й сърце.
— Беше завършена преди около пет години.
— Камъкът има странен цвят.
— От каменоломна близо до Дъмфрис е. Абатството Суитхарт е взело името на цвета на този камък.
Той спря за миг на втория етаж и надникна през отворената врата към кухнята. Евелин чистеше на масата все още шаващата пъстърва и си тананикаше популярна балада. На откритото огнище, което разделяше кухнята от главната зала, едно момче бавно въртеше бута еленско месо над огъня. От тавана висяха китки изсушени билки. Покрай извитите стени бяха подредени кожени мехове и дървени бъчви, готови за успешното завръщане на ловците.