Той вдигна парчето телешко.
— Хм, да. — Тя прекоси малката стая, оставяйки вратата отворена. — Това телешко беше най-хубавото през цялата година благодарение на Ред Дъглас. Той хареса ли ти?
— Долу-горе, а и ние скоро ще имаме собствени говеда.
— Реши ли кога ще изпратиш Суин за Испания?
— Да, ще тръгне в неделя.
— Глори знае ли?
— Каза й след вечерня.
Светлината беше слаба, но той различи усмивката на Клеър.
— Бих искала да имам шапка-невидимка, за да мога да присъствам на разговора им — каза тя и постла една кърпа върху варела. Когато посегна към чинията, Дръмонд я спря.
— Позволи на мене, Клеър. — Той я сложи върху варела.
— Не трябва да ме разглезваш, Дръмонд. Наистина съм се оправила, а и върху кокала има съвсем малко месо.
Това беше вярно, защото всички, дори и Алисдър, бяха поискали втора порция. Тя можеше лесно да вдигне чинията, но на Дръмонд му беше приятно да я вижда как се опитва да отстоява позицията си, макар винаги той да печелеше. Беше мила и отзивчива и това му се струваше доста подозрително. Какво ли целеше?
Тъкмо бяха започнали да се хранят, когато някакъв заповеднически женски глас прошепна:
— Суин! Събуди се.
Той разпозна дрезгавия глас на Глори.
— Шшт.
Дръмонд пристъпи тихо към вратата и коленичи. През отвора на огнището виждаше какво става в трапезарията. Глори клекна до рогозката на Суин и го дръпна за рамото.
Ловецът се размърда и седна.
— Какво правиш тук, жено?
Тя говореше толкова тихо, че Дръмонд не успя да различи думите й, но позна, че пита нещо. Суин се огледа.
— Сигурно спи на стената.
— Или при жена си — каза Глори. — Където и ти трябва да си.
Ловецът разтърка лицето си, разсъни се и стана. Дръмонд хвана съпругата си за ръката и я дръпна зад вратата, която водеше към килера. Той се залепи за стената заедно с нея точно когато Суин влезе в кухнята. Задрънчаха чаши, разля се някаква течност.
— Ще споделиш ли бирата си с мене? — попита Глори.
— Не — изръмжа Суин.
— Защо не?
— Когато те видях за последен път, ти ме нарече грозно чудовище и ме прокле да отида в испанския ад.
— Не го мислех, Суин. Бях ядосана, както и ти често си ми бил ядосан.
Дръмонд се наведе и прошепна в ухото на Клеър:
— Знаеш ли как да действаш с шапка-невидимка?
Тя зарови лице в гърдите му, за да сподави смеха си.
Той я прегърна с една ръка, но леко, все още притеснен за нараненото й рамо. Да я прегръща и да се кикотят като своенравни деца изглеждаше толкова естествено и радостта от този миг надви чувството на вина заради подслушването.
— Имах достатъчно причини, за да съм ядосан, Глори. Престани вече.
Глори измърка.
— Ти спа с Мери Хекли и тя роди от тебе мъртво дете.
— Никой не може да твърди, че детето е било мое. Всички се възползваха от услугите на Мери.
— Всички ми се смееха. — Гласът й се задави от сълзи. — Бях на петнадесет години, Суин, и си мислех, че ме обичаш. Но ти отиде при нея.
— И затова ти отиде при друг мъж.
— Чувствах се нежелана. Но вече не.
— Какво правиш?
Клеър беше застинала до Дръмонд и той знаеше, че тя сравнява нейните обстоятелства с тези на Глори. Искаше му се да я успокои, но не можеше да се насили да го направи. Тя доброволно беше преспала с друг мъж. Дори когато я беше предизвиквал, не беше отричала греха си. Ако си търсиш неприятности, ще ги намериш. Той щеше да си търси неприятности в Дъмфрис, после вече щеше да знае какво да прави със съпругата си и с бъдещето им.
— Целуни ме, Суин.
В последвалата тишина Дръмонд се опита, но не успя да овладее неконтролируемото си тяло. Сгушена до него, жена му също беше възбудена, дишането й се учести и тя се притисна още повече.
— Спри дотук, момиче — каза Суин, но заповедта му не беше особено убедителна. — Някой може да ни види.
— Всички са си легнали. Харесваш гърдите ми. Зная, че е така.
— Какво си направила със зърната си?
— Боядисах ги с къпинов сок. Искаш ли да опиташ?
— Глори, ако свалиш тези панталони, ще премина отвъд галенето и утре ще съжаляваш.
— Съжалявам в този миг, Суин, и те искам. Докосни ме тук. И тук.
Тишината беше разкъсана от мъжко стенание, което достигна до слабините на Дръмонд.
Глори въздъхна.
— О, да, Суин. Господи.
— Имаш тялото на ангел.
— Тогава бъди дявол за мене, Суин. Не можеш да отречеш, че ме искаш. Доказателството расте в ръката ми.
— Ако продължаваш така, в дланта си ще имаш и семето ми.
— Хм. Искам да те целуна там и да го поема в устата си.