Клеър възкликна, но звукът беше заглушен от гърдите на Дръмонд.
— О, не!
— Шшт! Не може ли да се държиш като мъж?
— Не и с такава жена в прегръдките си.
— Твоята жена?
Суин изстена и гласът го издаде, че се предава.
— Моята жена.
Те отново започнаха да се целуват, после преминаха към по-интимни удоволствия. Техните въздишки и степания действаха като силен афродизиак за Дръмонд. Като се опитваше да отвлече вниманието си от сладострастното терзание, той се зачуди какво ли си мисли съпругата му.
След инцидента тя беше станала много мила, дори весела, сякаш беше взела някакво решение и беше доволна от това. Когато я беше попитал, тя беше отвърнала:
— Реших да последвам твоя съвет, и на Глори също. Ако си свършил с хокането, бих могла да подновя изпълнението на задълженията си.
Беше одобрила плана му да отглежда овес и просо в нивата, която беше пожертвала за Ред Дъглас. Беше приветствала идеята на Дръмонд да се оберат жълъдите и да се продават на свинарите за угояване на стоката им, вместо да се пускат животните самоволно да тършуват из гората.
— Децата могат да участват в събирането им и сами да спечелят по някоя пара.
Беше определила за това следващия традиционен ден за събиране на фураж и беше наредила на Евелин и Бърти да разпространят новината из селото: Поканени са всички, особено децата.
Суин пухтеше, Глори стенеше и двамата така пъшкаха, сякаш тичаха по хълм. Дали наистина се любеха върху кухненския под? Нетърпелив да узнае, Дръмонд надникна през пролуката, образувана от пантите на вратата, и затаи дъх. Суин се беше облегнал на стената, а голата Глори стоеше пред него, пъхнала ръка в панталона му.
С лице, изкривено от болка или удоволствие, Суин я стисна за ръцете и я отдръпна от себе си.
— Вземи дрехите си, Глори.
— Къде отиваме?
— В маслобойната.
— Ще ме вземеш ли със себе си в Испания? — Подобно на дървена нимфа Глори коленичи пред него. — Моля те.
— Ще ме приемеш ли за свой стопанин и господар?
— Мой съпруг.
— Стопанин и господар — настоя той.
— Ти си жесток, Суин Хендъл.
— Не, Глори. Просто отчаяно желая помежду ни да има мир.
— Стопанин и господар — отстъпи тя. — Но само в дома ни.
— Това е поне някакво начало.
Тя извика възторжено и се хвърли на врата му. Той я прегърна и я завъртя във въздуха.
— Какво правят? — попита Клеър. Дръмонд отвърна дрезгаво:
— Мисля, че най-после постигнаха мир.
Глори вдигна дрехите си и те побързаха да излязат от стаята.
Дръмонд прочисти гърлото си.
— Тръгнаха си.
Тя го прегърна през врата и го придърпа към себе си, за да го целуне. Устните й бяха меки и имаха приятния вкус на сладко ябълково вино. Решен да спре съблазняването, преди да стигнат по-далече, Дръмонд обузда собствените си желания и подложи на изпитание нейните. Когато дъхът й мина покрай бузата му, той прокара езика си по извивката на устните й. Тя ги отвори, но вместо да се потопи в сладостта им, той се въздържа, любопитен да види колко далече ще стигне тя. Джоана пъхна езика си в устата му, а пръстите й обвиха китката му, защото усети, че започва да губи равновесие.
Гърдите й се надигаха буйно срещу неговите и когато страстта стигна до слабините му, Дръмонд сериозно се замисли дали да не вдигне роклята й и да я има веднага, до стената на килера. А ако тя възприемеше отстъплението му като прошка? Ако отново станеше любовница на краля?
Съмненията изместиха желанието му и събирайки сетни сили, той я отдръпна от себе си.
— Ще ядем ли?
Погледът й беше замъглен от страст, но тя се подчини.
— Да. Изведнъж усетих, че умирам от глад.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Следващия следобед Джоана се взираше в счетоводните книги, но мислите й продължаваха да се връщат към предишната нощ. Отново си представяше лекомисления миг, когато двамата с Дръмонд се бяха втурнали да се скрият зад вратата на килера. Беше се чувствала свободна, млада и безгрижна в компанията му и инстинктивно беше усетила, че и той изпитва същото. Възбуждащият разговор между Глори и Суин беше вдъхновил Джоана. Еротичните думи на Глори бяха разбили силната съпротива на Суин. Ако Джоана и Дръмонд постигнеха мир, двамата можеха да се наслаждават и свободно да изразяват чувствата си.
В следващия миг наивността й се изпари и беше заместена от желанието й за любов, което срещаше загрижеността на любимия мъж за нейното здраве. Или това беше съпротива?
Раната беше почти заздравяла, на нейно място беше останала гладка розова кожа. Преди клеймото беше част от Джоана и колкото и да беше чудно, сега малкият белег й липсваше. Тревогите за загубване на собствената й идентичност се бяха оказали безпочвени. Във всяко движение и мисъл, във всяко действие и постъпка тя си оставаше Джоана Бенисън. Щеше да продължи да процъфтява и най-после да престане да мечтае да чуе името си от устата на Дръмонд. Той започваше да държи на жената, за която се представяше тя, защо иначе щеше да проявява такава загриженост за здравето й?