— Нищо ли повече няма да ми кажеш? — попита той. На съзнанието й тежаха тонове неизречени истини.
— Може ли да получа ключа от сандъка си?
— Разбира се. — Той се изправи и й подаде дрехата. — Все още е в ключалката.
Тихите думи и бавните стъпки, с които напусна стаята, й показаха, че той също е разстроен. Дяволите да го вземат! Беше се влюбила в него и по същия начин можеше да го разлюби, но нямаше да предаде първия човек, който се беше държал добре с нея.
Нямаше да има мъничко момиченце, което да суче от гърдите й и да изпълва живота й с радост. Нямаше да има синове, които да тичат след Алисдър, да наследят неговите играчки и да носят обувките му, които внимателно беше прибрала.
Без клеймото Джоана беше съпругата на Дръмонд и никой не можеше да отрече това. Но тя не му беше истинска съпруга и не искаше и да знае за това. До следващия ден, когато Алисдър поднови кампанията си за малка сестричка.
Беше влязъл в дневната както си беше облечен в ризницата, с ръкавици и с меч, препасан през кръста. Откакто беше получил военното си снаряжение и се упражняваше всеки следобед, Алисдър беше станал по-уверен. Дори се появяваше сутрин на масата, облечен в него. Бързо беше научил маневрата отстъпление.
— Това не е никакво извинение, майко, за да ми отказваш сестричка. Може да получи моята стая.
Господи, дори беше започнал да говори като баща си.
— А ти къде ще спиш?
Той се потупа по гърдите.
— Достатъчно съм голям, за да спя в казармата при мъжете.
А тя беше венециански лихвар. Дяволите да я вземат, че беше повлияла и на поведението на Дръмонд. Сега трябваше да надхитря и двамата ежедневно.
— Страхотен начин да покажеш обичта си към любимата си сестра, без която не можеш да живееш. Мислех, че я искаш.
Алисдър плесна с ръце по бедрата си и се вторачи в тавана. Мечът му издрънча, коланът се смъкна върху слабите му хълбоци.
— Искам я, но скоро ще стана мъж. Не можеш да го отречеш.
— Ако ти си мъж, значи аз съм баба и съм прекалено стара, за да раждам друго дете.
— Трябва да го направиш! — Той тропна с крак и коланът с меча падна на пода. Наведе се и отново нагласи колана на кръста си. — Коланът на рицаря не трябва да бъде много стегнат — промърмори той.
Ако поощряваше избухванията му, той щеше да стане още по-раздразнителен. Изглежда, най-добре беше да смени темата.
— Къде е баща ти?
Той изведнъж застана нащрек и започна да си играе с ръкавиците.
— Ако ти го доведа, ще намокриш ли фитила му, за да ми дадеш сестричка?
Вбесена от мръсните му думи, тя скочи на крака.
— Последния път, когато ми каза това, не разбираше какво означава. Сега знаеш.
— Да. — Той скръсти ръце пред гърдите си. — Татко ми разказа за онова, което правят възрастните. Сега ще го направиш ли?
Щеше да набучи главата на Дръмонд на кол.
— Къде е баща ти?
— Искам сестричка.
Тя притисна ръце една в друга — всъщност й се искаше да ги извие отчаяно.
— Отговори на въпроса ми.
През стиснатите си зъби той отвърна:
— Чисти краката на Лонгфелоу. Ако разбере, че си ми ядосана, никога няма да ми позволи да спя в казармата.
Искаше й се да се изсмее, защото Дръмонд не даваше пукната пара за нейните чувства. Беше я нарекъл лъжкиня. Дано да не разбереше, че освен това е и натрапница. Но как би могъл? Клеймото вече го нямаше. Тя беше Клеър, съпругата на могъщия предводител на клана Макуин и майка на непослушния му син.
— Не, баща ти няма да те накаже. — Когато Алисдър си отдъхна, тя продължи: — Аз ще го направя.
— Но аз само веднъж съм ял яйчен крем, откакто за последен път ме наказа.
Възнамеряваше да разопакова меча на Дръмонд и да му го даде, за да го подари на Алисдър. Сега обаче промени решението си.
— Този път ще ми предадеш меча си.
Той я погледна смаяно.
— Не.
— И ако продължаваш да протестираш, ще го разнасям из цялото село от сутрин до вечер и ще накарам всички жени да го пипнат.
Преди щеше да се разстрои, сега лицето му се сгърчи от яд и той стисна юмруци.
— Ще си намеря друг.
— Значи ще започна да си правя колекция.
Той извади меча от калъфа и хукна навън от стаята, като крещеше:
— Мразя те.
Думите му я нараниха, но тя знаеше, че той не искаше да бъде жесток. Животът му се беше променил драстично след завръщането на Дръмонд и беше прекалено малък, за да се нагоди към промените без проблеми. Но в сърцето си беше нежно и мило дете. Просто се нуждаеше от напътствия.
Джоана остави оръжието, където беше паднало, и тръгна да търси Дръмонд. От другата страна на двора видя Алисдър да маха оживено и да се моли на баща си, който стоеше до слона с пила дълга колкото ръката й.