Дали Дръмонд щеше да я подкрепи? Преди го беше правил и даже и да не й вярваше за изгарянето, едва ли щеше да разглезва Алисдър само за да й направи напук. В сърцето си Дръмонд Макуин беше добър човек. Съдбата и политиката бяха променили живота му. Той обичаше Алисдър и въпреки че все още се бореше с ролята си на баща, намеренията му бяха добри.
При приближаването й Дръмонд кимна.
— Стопанке.
Щом искаше да се държат официално, така да бъде. Но защо трябваше да я боли сърцето и стомахът й да се свива при вида му? Защото го обичаше.
— Стопанино. Искам…
Лонгфелоу затръби и размаха хобота си пред нея. Тя изчака, докато слонът свърши проверката си и се върна към храната си.
— Какво те води насам? — попита Дръмонд.
— Цялостно извинение. — Тя погледна Алисдър. — Искам да поговорим за мръсната уста и лошите маниери на този хулиган.
Той потупа сина ся по главата и каза развеселен:
— Този Алисдър? Не е възможно.
Навирил брадичка и изпълнен със самодоволство, синът й изглеждаше съвсем като непознат. Промените у него едновременно я тревожеха и предизвикваха. Беше очаквала да превъзмогне нуждата си от майчино одобрение. Това се случваше с всички момчета. Не беше предполагала обаче, че ще се случи тази или следващата година, и то толкова рязко.
— Точно този Алисдър. — Тя предаде на Дръмонд какво беше казало момчето. — Взех му меча.
Той погледна ядосано сина си.
— Не ти ли казах, че това е грубост, и не те ли предупредих, че никога не трябва да повтаряш тези думи в присъствието на дама, особено на майка ти?
Кимването на Алисдър беше почти незабележимо.
— Каза ли й това, Алисдър?
— Не.
Дръмонд погледна Джоана. Стори й се толкова далечен, че тя зачуди дали не си мисли, че тя го лъже.
— Алисдър, кажи истината на баща си.
Момчето подритна едно камъче с върха на ботуша си.
— Да, казах го.
— Защо? — попита Дръмонд.
Сладкото личице на Алисдър се изкриви нещастно.
— Искам сестричка, а никой друг не може да ми я даде.
Дръмонд впери поглед в пилата.
— Алисдър, знаеш ли какво е лъжа?
Момчето отпусна рамене и изви очи.
— Лъжа е, когато кажеш нещо невярно нарочно. Ти ме излъга, защо аз да не мога?
Дръмонд отстъпи назад.
— Това е сериозно обвинение, Алисдър. Кога съм те лъгал?
— Когато прекарахме нощта в гората. Ти каза, че майка мрази гущери.
Сърцето на Джоана заби лудо. Със загриженост в гласа Дръмонд отвърна:
— Майка ти наистина мрази гущери.
Алисдър поклати глава и провлечено каза:
— Не. Ти каза, че когато съм бил толкова малък, че все още не съм бил роден, ти си пуснал гущер в роклята й и тя пищяла. Каза, че мрази гущери, но това е лъжа. Тя дори прави кошници за хващане на насекоми и никога не пищи. — Алисдър ги погледна умолително. — Това не е ли лъжа?
Изпод сведените си вежди Дръмонд впери поглед в Джоана. Тя се сви от объркването, което той не се опитваше и да скрие.
— Клеър, отстъпвам отговора на тебе.
Тя се притесни от двойното наблюдение, но прекалено много беше заложено на тази карта. Честността я задължаваше да подкрепи думите на Дръмонд, но Алисдър също не трябваше да бъде пренебрегван. Трябваше да намери начин да угоди и на двамата.
— Алисдър, гущерите са безобидни животни и са полезни за градината.
Погледът на Дръмонд не се отмести.
— Това не е отговор за момчето. Обясни му.
Бащата и синът изглеждаха толкова еднакви и обединени в каузата си, че Джоана се почувства като външен човек. Хваната в собствения си капан, тя сграбчи единствената възможност за измъкване.
— Преиначих малко историята, Алисдър. Баща ти не лъже. Сестра Маргарет научи мен и Джоана да плетем кошници и да хващаме гущери. Джоана винаги е била по-смела от мене, но аз бях прекалено горда, за да го призная. Когато дойдох тук, преодолях страха си от насекомите.
— Ти си ме излъгала — настоя Алисдър, толкова разочарован, както в нощта, когато беше разбрал, че баща му е обявен за предател.
Беше обзета от вина. Погледна към Дръмонд.
— Как да обясня нюанса?
— Не можеш. Опитвал съм се. — После се обърна към Алисдър и каза: — Две неверни неща не правят едно вярно, сине. Ти си изрекъл вулгарен израз пред майка си, след като изрично ти забраних да го правиш. Това е същността на нашия разговор.
— Но аз излъгах заради сестричката. Това е добра и справедлива кауза.
— Но не е причина да се държиш грубо с майка си.
През стиснатите си зъби Алисдър просъска:
— Искам сестричка.