Като че ли беше най-добре да подходи направо.
— Напротив, ти си си поставила за задача да се изгориш.
— Бащинството ти подхожда.
Опитът за ласкателство беше толкова неумел, че Дръмонд се разсмя.
— Да, в най-добрия случай се обърквам страшно.
Тя наклони глава настрани и се усмихна.
— Скромността ти отива. Аз, от своя страна, бях лоша майка от самото начало.
Отклоняването на разговора не заблуди Дръмонд, а само предизвика любопитството му.
— Ти?
— Дори повече от лоша. — На лицето й се появи усмивка на самоирония. — Първия път, когато му дадох да опита сок от сливи, той гукаше и, смеейки се, искаше още. Тъкмо се учеше да пълзи. Дадох му толкова, колкото можа да погълне. Изобщо не се замислих, че може да му стане лошо. Глори и аз кръстосвахме стаята в продължение на два дни. Мислех, че съм погубила горкото дребосъче.
Враждебността на Дръмонд изчезна за миг. Това беше лош спомен за нея, но, къде, по дяволите, се беше научила на дипломация и на изкуството да води безобиден разговор.
— Друг път пък — продължи тя съвсем спокойно — го взех със себе си в Карлайл, за да търся купувачи за новата реколта. Беше прекрасен летен ден и пътувахме е една каруца. Бузките и носът на Алисдър станаха на мехури от слънцето, а аз бях твърде егоистична и неопитна, за да забележа.
Мехури. Изгаряне. Дръмонд се зачуди как се поддаваше да бъде отвлечен от чаровното й държание. Тя притежаваше рядката дарба да омайва и да мами едновременно.
— Ти очевидно си станала експерт по изгарянията?
Тя примигна и не успя да скрие разочарованието си.
Миг по-късно оживено попита:
— Как си се сприятелил с Лонгфелоу?
Смяната на темата беше толкова очевидна, че на Дръмонд му се прииска да я предизвика. „По-добре да изчаквам и да наблюдавам“, помисли си той. Със сигурност знаеше, че все някой ден тя щеше да се издаде. Винаги така ставаше с мошениците.
— Пазачът му умря, а помещението му беше съседно с моето.
Чертите й се изостриха от шока.
— Ти си бил държан заедно с…
По гърба му пробягаха ледени тръпки.
— Животните.
— О, Дръмонд. Съжалявам много.
Чистият й поглед и омърлушеният тон издаваха, че беше искрена. Реши да запази този миг за спомен. Имаше достатъчно време и търпение, за да разкрие лъжата й.
— Както казваш, имам истински приятел в лицето на Лонгфелоу.
— Освен това имаш свобода и богато имение — добави тя.
И невярна съпруга — лъжкиня. Напомнянето го преряза като леден вятър и прогони идеалите на влюбения. Тя сигурно беше прочела мислите му, защото каза:
— По-добре да броиш придобивките си, отколкото да посвещаваш вниманието си на нещастията си. Имаш Алисдър, който е смесица от двете и има нужда от тебе.
Той се опита да скрие усмивката си. Не можеше да й позволи да го размеква. Ако се отпуснеше, тя отново щеше да се настани в сърцето му.
— Истински дар.
— Точно така. Ще отпразнуваме ли твоя дар?
Дали това беше опит да поиска прошка? Нямаше да получи прошка толкова лесно от Дръмонд Макуин. Той беше заинтригуван колко ли далеч щеше да отиде тя?
— Искаш да кажеш, да вдигнем наздравица за успеха си като родители ли?
— Ами, да, това е чудесна идея, Дръмонд. Можем да го направим още тази вечер — отвърна нетърпеливо тя.
Значи наистина й се искаше да стане незабавно. В такъв случай щеше да се съпротивлява, защото идеята да бъде обект на нейното внимание му допадаше. Разбира се, щеше да държи желанията си под строг контрол.
— Аха. Можеш да кажеш на кръчмарката да започне да приготвя седемдневна медовина.
— Седемдневна медовина? — Тя се доближи толкова, че можеше да усети аромата на пирен по кожата й. — Мислех, че виното ще ни свърши същата работа.
Устата му се напълни със слюнка и той стисна здраво ръкавиците в ръцете си, за да се въздържи да не я докосне. Корсажът на роклята беше пристегнал гърдите й, а пепеляворозовият й цвят напълно подхождаше на привлекателните й устни. Устни, които можеха да опиват.
— Смяташ да ме напиеш ли, Клеър?
Тя изсумтя възмутено, а изражението й още повече засили царствеността на поведението й и му напомни за Алисдър. Слънчевите лъчи играеха върху кожата й и придаваха на кафявите й очи канелен оттенък. Копнееше отново да ги види как потъмняват от страст. Първо обаче искаше тя да прояви искреност.
— Защо да те напивам, Дръмонд?