Няколко причини му дойдоха наум, но всички изглеждаха безпочвени. Никога не се беше държала като съблазнителка — тази нова Клеър беше прекалено пряма. Дали щеше да го моли за прошка? Интересна възможност, но прекалено наивна дори за старата Клеър Макуин. Като смяташе да обърка плановете й, той попита:
— А какво ще стане, ако ти се напиеш и ми разкриеш защо си изгорила клеймото?
— Аз нямам нищо за разкриване, но двамата имаме много поводи за празнуване. Ти се държа чудесно с Алисдър.
Ето, отново похвала, която звучеше по-скоро като любяща милувка. Увереността й го пришпори.
— Няма да отстъпя по този въпрос.
И не отстъпи.
На вечерня коленичи до нея и прошепна:
— Да не си започнала да изпитваш срам от клеймото?
Склонила глава, тя докосна рамото си до неговото.
— Не, но се срамувам за тебе.
Невинен като Света Богородица, той отвърна:
— Но аз едва започвам.
Той стоеше зад нея, докато тя измисляше приказка за Алисдър. Наведе се и прошепна:
— Да не си мислила, че аз ще се срамувам от клеймото?
Тя вдигна поглед и отвърна:
— По-скоро се молех да се върнеш у дома и да се грижиш за мене.
Той отскочи назад като ужилен.
Ако нежността й можеше да бъде противопоставена на настоятелността му, то тогава той беше щедро обсипан с нея.
— Смяташе да спечелиш съчувствието ми ли?
— Върви по дяволите, с твоето съчувствие, Дръмонд. Аз се боря за сърцето ти.
Изненаданият му поглед се спря върху устата й. Вземайки пример от Глори, Джоана облиза устните си. Той изстена разстроен и се отдалечи.
Искаше й се да хукне след него, но той винаги беше в компанията на Алисдър, на Бърти или Амори. Никога насаме с нея. Дръмонд изглеждаше решен да избягва случайните им срещи като тази в килера. Спеше на крепостната стена и залостваше вратата. На пръв поглед бяха стопанин и стопанка, родители, семейство.
Но не бяха съпруг и съпруга.
След отпътуването на Суин и Глори Дръмонд често се занимаваше с обучението и предвождането на ловците. Дори беше прекарал една нощ повече в блатото, за да намери охранена жаба, тъй като знаеше, че тя обича месото.
Но не беше преданият й съпруг.
Тя се занимаваше със събирането на жълъди. Проверяваше складовете. Плевеше градината, докато не остана нито едно излишно растение. Едва вчера придружи Дръмонд при шивача, за да му поръчат нови дрехи. Той предложи да посетят и шивачката, така че тя да има нова рокля за посещението в Дъмфрис.
— Нещо с яка около врата, за да скрива белега, който си си направила.
Търпението й се изчерпа и тя отвърна:
— А може би нещо в черно, за да ми напомня за щастливите дни като вдовица.
Той обхвана брадичката й с палеца и показалеца си.
— Печелиш още една точка, Клеър.
— Тогава искам награда.
— Само в замяна на истината.
Беше загубила битката. Независимо колко често или безсрамно го изкушаваше, той винаги се измъкваше.
Но тя беше жена с мисия и когато в края на седмицата медовината беше вече ферментирала, Джоана не пропусна своя шанс.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Възбудата сякаш и даваше крила и засилваше увереността й. Облечена в червена рокля и нов елек от розово кадифе, Джоана си проправи път към трапезарията. В коридора спря пред един излъскан щит, за да се огледа. Беше сплела косата си и я беше завила на кок. Над прозрачното тънко було, което обграждаше лицето й се спускаше върху раменете, носеше венец от бял пирен.
Вчера Алисдър бе хвърлил кал в лицето на Кърли Хендъл. За наказание беше лишен от десерт и му бе казано да набере букет цветя за Кърли. Беше донесъл букет и за Джоана.
— За следващия път, когато се държа лошо — мъдро отбеляза той. — Така сърцето ти няма да се разбива.
— Откъде знаеш за разбиването на сърцето ми?
— Татко ми каза.
Влиянието на Дръмонд върху Алисдър се проявяваше по различни начини. Момчето все по-често вземаше самостоятелни решения. Въпреки че понякога грешеше, Алисдър се учеше да приема пораженията с усмивка. Дори да беше правила планове за сближаването между бащата и сина, надали би постигнала такъв успех, и ако Дръмонд беше толкова способен в зачеването на деца, както в бащинството, щеше да й направи цял куп момчета и момичета.
— Да ти кажа ли какви бяха думите на татко? — понита Алисдър.
— Разбира се.
— Думите му бяха: „Сърцето на майка ти е направено от стъкло, сине. Внимавай да не го разбиеш“. — Горд със себе си, Алисдър се беше извил, докато вадеше стрък бял пирен от гирлянда. — Морган Фор казва, че татко е залегнал и изчаква най-подходящия момент.
Джоана се разсмя.
— Знаеш ли какво е имал предвид?