Евелин вдигна поглед и любопитно огледа първо Джоана, а после и Дръмонд.
— Алисдър и Бърти са наловили доста риба, господарке — каза тя.
— Виждам. Кажи на готвача да я приготви с праз и масло. Ще проверя дали на пазара има пресни боровинки за сладкиша.
Прислужницата беше заинтригувана от карираната наметка на Дръмонд.
— Да сложа ли още едни прибори на масата тази вечер? — попита тя срамежливо.
Преди Джоана да успее да отговори, Дръмонд каза:
— Да, начело на масата.
Евелин възкликна и ръцете й закриха бузите й.
— Господарю! Предполагахме, че сте починали и са ви погребали. — Рибата се изхлузи от ръцете й върху пръстения под. Прислужникът, който въртеше шиша, се шурна да я вдигне. Влюбеното момче хвърли унил поглед към Джоана.
— Съвсем жив съм — обърна се Дръмонд към всички присъстващи в стаята. — И много се радвам да се прибера у дома.
Колкото може по-спокойно, Джоана рече:
— Стегни се, Евелин, и кажи на Амори, че съм наредила да прибере багажа на господаря.
Дръмонд я хвана за ръката и я поведе обратно към извитите стълби.
— Откога живееш тук?
Въпреки че очакваше да възникне спор, не можеше да избегне темата за неговия престой в затвора. Не можеше и да лъже.
— Когато се възстанових от раждането на Алисдър, дойдох тук и веднага наех строители.
— Ти? Изградила си всичко това без ничия помощ?
Контролът върху положението беше нещо напълно естествено за Джоана. Но точно сега трябваше да се преструва, че е онази Клеър, която той познаваше, а близначката на Джоана би трябвало да даде някакво обяснение за смелото си поведение.
— След ареста ти положението ми се промени.
— Кой проектира крепостта?
Дали да се поколебае, както би направила Клеър? Да, Дръмонд трябваше да повярва, че времето и събитията бяха променили съпругата му, но тя трябваше да действа бавно, за да го убеди.
— Симон дьо Кентърбъри.
Дръмонд кимна одобрително.
— Той има добра репутация в Лондон. Защо си го нарекла Феърхоуп?
Сега Джоана се чувстваше по-уверена в ролята си на негова съпруга, тъй като Клеър й беше говорила надълго за краткия им брак.
— Защото това обсъждахме през първата си брачна нощ.
Той вдигна веждата си и се усмихна дръзко.
— Това беше и най-интелигентният разговор помежду ни тогава, ако правилно си спомням.
Под горещия му поглед тя ставаше все по-неспокойна.
— Не е така, господарю мой. Обсъждахме и бялото перо, което прислужницата беше сложила в леглото ни за късмет. А също и децата, с които възнамерявахте да ме дарите.
Той се изсмя.
— Точно правенето на деца доминираше в разговора ни и в действията ни. След като ти свикна с акта, почти не напускахме леглото.
Актът? Обзе я объркване и притеснение, защото разказът на Клеър за онази нощ беше съвсем различен. Тя беше използвала романтични думи, беше й разказала как са се боготворели един друг и са изследвали всички страни на любовта. В замечтаните си спомени тя беше използвала думи като лелея и обожавам. А сега безцеремонното описание на Дръмонд опетняваше второто най-щастливо преживяване в краткия жизнен път на Клеър. Само раждането на Алисдър го предхождаше.
Защо не можеше Дръмонд, мислеше си с тъга Джоана, да си позволи поне един хубав спомен за миналото. Беше твърде малко признанието му за жената, която беше умряла с неговото име на уста.
Разгневена от грубостта му, тя заслиза бързо надолу но стълбите, прекоси общата стая и стигна до главния вход на крепостта, откъдето взе кошницата и наметката си.
— Мислех, че искаш да ме придружиш до селото.
— О, исках и продължавам да искам. — Той взе наметката и обви раменете й с нея. — Но приказките ти за правене на деца ме разсеяха.
Джоана беше толкова ядосана, че й се искаше да закрещи. Преброи до пет и пое дълбоко дъх, преди да отговори:
— Повече няма да ви разсейвам, господарю.
Погледът му се спря на гърдите й.
— Сигурен съм в това — каза той, като очевидно имаше предвид обратното.
Първият й импулс беше да го предизвика, но после промени решението си. Имаше намерение да поддържа помежду им определена дистанция.
Преметнала кошницата на ръка, тя тръгна пред него към вратата.
— Какво би искал да видиш първо?
Тебе, гола и извиваща се под мене, понечи да отговори Дръмонд, но успя да сподави плътските си желания. Преди да приемеше отново Клеър за своя съпруга, тя трябваше да му разкрие всички подробности за прелюбодейството си с мъжа, който сега беше станал крал. Но, Господи, днес тя беше още по-съблазнителна и му принадлежеше.