— Не. — Той сви рамене. — Никой не знае. Хекли казва, че самият Морган не знае какво мисли.
Джоана се усмихна при спомена за разговора. Взря се в отражението си, нагласи венеца и влезе в трапезарията.
Евелин беше приклекнала до огнището и разпалваше огъня. Дръмонд не се виждаше никъде. Прислужницата заговори през рамо:
— Добър вечер, господарке. Очите на господаря ще останат във вас, като ви види.
Джоана беше положила изключителни грижи за тоалета си — тази вечер беше най-важната в живота й.
— Благодаря ти, Евелин. Къде е лорд Дръмонд?
Прислужницата се изправи и остави дилафа в кофата.
— Чака ви в кръчмата.
Кръчмата? Джоана се разгневи. След цяла седмица увъртания и измъквания тази вечер страхливецът се беше скрил в тълпата. Дали имаше, помисли си тя, мъж по-устойчив на съблазняване от Дръмонд Макуин? Да, някой монах.
Но той я искаше, беше сигурна в това. Говореше за испански говеда и миналогодишни реколти, но изражението му издаваше мъжките му копнения и трудно сдържаната страст. Опитваше се да я разтакава, но търпението му не можеше да съперничи на упоритостта й. Тя щеше да спечели и тази вечер той щеше да я направи своя съпруга.
С тази радостна мисъл тя слезе по стълбите и се остави шумът да я отведе до кръчмата. Забутан в дългото тясно пространство между пивоварната и ковачницата, входът на пивницата беше украсен с фенери и бурета. Пръстеният под и дървените пейки придаваха уют на помещението.
Дръмонд седеше на масата до отсрещната стена заедно с Морган Фор, месаря, няколко ловци и Бърти. Последният подсвирна при появата й. Подобно на грахови зърна, търкалящи се по нож, те станаха от пейката, за да може да седне до Дръмонд. Притисната в ъгъла до стената. Дали щеше да успее да се промъкне без проблеми покрай тях. Да, щеше.
Пристъпвайки настрани, тя се промуши между пейката и масата. Дръмонд следеше движенията й с одобрително изражение. Махна й да се приближи и постави рамото си върху касата на прозореца. Всички на масата щяха да си помислят, че я е прегърнал през рамото. Влюбена двойка. Мъж и жена.
Тази нощ, крещеше загасващото й съзнание. Тази нощ.
Невинен като новопокръстено бебе, той се усмихна.
— Да не съм пропуснал някой специален повод?
Наведена толкова близо до него, че можеше да преброи космите на черните му вежди, тя отвърна:
— Много добре знаеш. Щяхме да начеваме седмичната медовина и да празнуваме успеха си като родители.
„И да се замаеш дотолкова, че да не забележиш, че жена ти е девствена“, помисли си тя.
— Днес едва ли е най-подходящият ден. Синът ти е отрязал опашката на магарето.
Кацнала в скута на баща си, Кърли Хендъл изкрещя:
— Алисдър е лошо момче!
Джоана не можеше да бъде разубедена.
— Бъди спокойна, Кърли, той си плаща. Чисти обора на Лонгфелоу.
— Зората ще озари лицето му, ако не сграбчи намигването? — каза Морган Фор. Той седеше срещу нея, дългата му червена коса беше пъхната в отвора на туниката му, а ръцете му бяха обвити около очукана оловна кана.
Свикнали с неразбираемия му говор, всички останали продължиха разговорите си. Мег сложи пълна чаша пред Джоана и подаде нова на Морган Фор.
— За моята стопанка. — Дръмонд вдигна чашата си.
— Богиня на изяществото и красотата.
— С добро и честно сърце — добави Бърти.
Дръмонд повдигна вежди.
— Точно така.
Всички вдигнаха наздравици в нейна чест. Тя се поколеба, умът й беше зает с мъжа до нея, блясъка в погледа му, предстоящото събитие. Както винаги, устата й пресъхна при тази мисъл. Тя отпи от медовината и едва не се задави.
— Внимавай, Клеър — предупреди я Дръмонд. — Това е силна напитка.
Силна? Дори само вдишването предизвикваше силни пари. Медовината щеше да послужи добре за целта й, а и беше сладка на вкус като меда. Втората глътка беше погълната по-лесно.
— Харесва ми, съпруже. А на тебе?
Той се усмихна и придоби вид на човек, който може да отговори на първата голяма мистерия. Нейната мистерия.
После се наведе към нея.
— Не би искала да се омаеш и да издадеш тайните си, момиче.
Момиче. Никога преди не я беше наричал така. Гальовното обръщение й хареса много, но както и да се беше обърнал към нея, пак щеше да й хареса.
Тя срещна погледа му и промърмори:
— Само внимавай ти да не се замаеш, стопанино, да не би ти да разкриеш тайните си.
Той се обърна към цялата маса.
— Аз съм слуга, когато става дума за чувствата на моята любима.
Мъжете се разсмяха. Кърли притисна ръце към лицето си и детският й смях проехтя в стаята.
През изминалата седмица Дръмонд често беше изричал ласкателства за Джоана пред други хора. Тази вечер тя щеше да му върне услугата.