Веригите на въздържанието бяха разхлабени. Защо да не й се наслаждава толкова често, колкото му се искаше. На нея й харесваше и ако движенията на ръцете й бяха сигнал за това, то тя искаше отново да я люби. Ако забременееше, той щеше да осигури детето. По-късно щеше да реши какво да прави с нея.
Това, което правеше с нея сега, определено му харесваше.
— Може би тази вечер сме ощастливили Алисдър — рискува той.
— Като го накарахме да чисти такъмите на Лонгфелоу ли?
— Не. — Той се усмихна на невинността й. — Той иска малка сестричка.
Пръстите и се забиха в гърба му.
— Мислиш ли, че съм забременяла? Ние само веднъж…
Се любихме, довърши мисълта й той. Почти се беше издала. И отново щеше да й се случва. Усещаше страха й и се питаше колко често се беше притеснявала дали той няма да разгадае измамата. Усилието й изглеждаше странно смело. Важното беше да познае кога го лъжеше и кога казваше истината. Директните въпроси изглеждаха подходящо начало.
— Искаш ли още деца?
— О, да, цяла къща с деца.
Истината идваше от устата й и слабините му я усетиха. Господи, той беше лишен от жена за цели седем години, а тя беше толкова податлива, колкото би била и истинска съпруга. Само глупак би се отказал от нея.
Само страхливец би се любил отново с нея тази вечер. Тогава тя премести ръцете си върху връзките на панталона му и опря бузата си на гърдите му. Слабините му станаха като желязо.
— Какво ще кажеш да те любя тук? — дрезгаво изграчи той, като му се искаше да вярва на мотивите й. Искаше му се да не се радва толкова на компанията й. Искаше му се да си върне сърцето.
— Хм. — След минутно размишление тя отвърна: — Не, няма да ти позволя да разказваш после, че първородното ни е било заченато на бойната кула.
— Първородно?
Тя побърза да се поправи:
— Имах предвид първородната ни дъщеря, разбира се.
Грешка на езика, но вероятно не последната. Щеше да я наблюдава и поставянето на разстояние помежду им сега му изглеждаше добър ход. Но не можеше да мисли логично, когато гърдите й бяха притиснати към него, а пръстите й си играеха с връзките на панталона му.
— Сигурно те боли.
— Защо? Казвала съм ти и преди, че съм в отлично здраве. — Ръцете се спуснаха по-надолу и започнаха да го галят. — Майчинството не ме затруднява, а на теб, изглежда, идеята ти харесва. Така ли е?
Желанието замъгли погледа му, той пренебрегна здравия разум и я привлече за целувка.
— Да, искам те, момиче.
Тя се разтопи в прегръдките му с такова желание, че му беше трудно да я отхвърли. Докато езикът й си играеше с неговия, той се почуди кой от двамата всъщност отстъпва.
— Да те нося ли? — пошегува се тя.
— Не съм замаян от алкохол.
— Вече не.
Увереността я караше да се държи по-свободно. Дръмонд можеше да я лиши от илюзията, че е бил прекалено замаян, за да забележи очевидното. Но тя се усмихваше толкова мило, а и тялото му жадуваше толкова силно за тази жена, както и да се казваше тя.
Той я понесе на ръце обратно към леглото, където я показа нови начини за правене на любов. Тя се оказа изключително схватлива ученичка.
По-късно тя лежеше в прегръдките му, а краката й обвиваха кръста му.
— Бих могла да заспя така — измърка тя. Задоволен до дъното на душата си, Дръмонд отвърна:
— Когато „така“ престане да те привлича, момиче, аз вече ще бъда прекалено стар, за да ме е грижа.
— Не бих могла да си представя, че ще бъда прекалено стара, за да те обичам.
Любов? Не и от тази лъжкиня. Истината разваляше задоволството му, но все пак не можеше да премахне спомена за приятните мигове, които бяха прекарали заедно.
Все още възседнала го, тя се изправи и прокара пръсти през косата си, като я отметна на раменете. Голите й гърди изглеждаха невероятно изкусителни, а погледът й блестеше доволно.
— Да ти донеса ли нощница? — попита тя.
Като я придържаше за кръста, той отново проникна в нея.
— Вече си имам.
Веселият й смях го завари неподготвен.
— О — тя присви устни толкова разочарована от неговото отдръпване, че той се усмихна.
Лъжкиня. Която караше сърцето му да пее и душата му да се възвисява. Натрапница. Която беше изградила живот и бъдеще тук, на границата, и очакваше той да ги сподели с нея.
— Заповядвам ти да почиваш. — Той се обърна настрани и я привлече към себе си.
Объркването го лиши от сън. Би трябвало да се досети за истината, но беше прекалено зает да я заклеймява като уличница и да копнее страстно за нея.