В ума му се въртяха най-различни въпроси. От този момент нататък нямаше да спре, докато не намереше отговорите.
Аз не съм жената, за която си се оженил.
Беше го предизвиквала с истината. Сега той щеше да й го върне. Тя щеше да разкрие тайните си, а той щеше да се наслаждава, наблюдавайки я как се мъчи да ги запази.
Джоана се изкачваше по стълбите към кулата с мисълта, че небето не би могло да бъде по-красиво, дори Господ да беше оцветил облаците в златисто. Скокът в тъмното миналата нощ се беше оказал успешен и си заслужаваше усилието. Устните й непрекъснато се усмихваха, тялото й пееше от задоволство. Искаше й се да изоре цяла нива или да издои някоя крава, но най-вече й се искаше да се втурне в прегръдките на Дръмонд и да му каже коя всъщност е, да му обясни защо го е измамила. Не можеше да го стори, не и когато не му вярваше, не и когато на карта беше заложена съдбата на сестра Маргарет.
Като изключим това, тя наистина го обичаше и щеше да му докаже своите чувства чрез действията и постъпките си. Един ден щеше да й прости, а сега тя щеше да постави основите на приятелство, чрез което да получи прошката му.
Изоставила скромността, Джоана прекоси почти на бегом трапезарията и се втурна в дневната. Намери го седнал на бюрото й, с купчина счетоводни книги до него. При появата й интересът му се изостри. Тя познаваше добре това чувство.
— Добър ден, съпруже.
Той остави перото и се изправи.
— Как си, стопанке?
„Имам желание да размахвам ръце във въздуха и да танцувам буйно“, беше естественият отговор. Но тя успя да се овладее.
— Добре, а ти?
Той потупа счетоводните книги.
— Богатството подобрява настроението на човек.
Какво се беше случило с нежния и неуморен любовник от миналата нощ. Той не изричаше мили думи.
— Богатство?
От купчината книги той извади указа на краля.
— Сега ли ще го изгорим, или ще направим специална церемония?
Как можеше да не е щастлив? Защото все още я мислеше за прелюбодейка.
— Какво искаш да кажеш? Защо да изгаряме документа? — попита тя.
— Много просто. Ти не си вдовицата Макуин.
Мили Боже, той знаеше. Ръцете й затрепериха и цялото й въодушевление се изпари. Дали наистина знаеше?
— Разбира се, че съм.
— Само ако аз съм мъртъв, любима, а ти определено ме държиш съвсем жив.
Комплиментът успокои страховете й и възвърна приповдигнатото й настроение.
— Документът доказва собствеността върху земята.
— Така е. — Той потърка брадичката си, а очите му заблестяха лукаво. — С него можем да продадем земята и да получим хубава сумичка срещу нея.
Беше посветила живота си да направи това имение проспериращо. Той не можеше да го продава. Страхът й даде смелост.
— Къде ще отидем? Шериф Хей каза, че кралят ти е забранил да стъпваш в Шотландия.
В погледа му се появи болка, но след малко той се засмя.
— Има и Франция, Англия, а и малка част от Уелс.
— Бих предпочела да остана тук.
— Ти? — Той се усмихна и й направи знак да се приближи. — Ще трябва да ме убедиш, че си променила мнението си за изследването на всеки кът от Англия.
О, Клеър, тъжно си помисли Джоана, би трябвало да отидеш за съвет при този мъж, вместо да вярваш на думите на лудия принц Плантагенет. Но горката Клеър беше мъртва и Джоана нямаше право да я обвинява за грешките й. Трябваше да живее с този мъж.
— Изгубих желанието си за скитане, съпруже. И в това отношение съм се променила.
С мъжка гордост, която имаше дори в излишък, той скръсти ръце на гърдите си. Изглеждаше като у дома си сред нейните вещи и ролята на господар и стопанин напълно му подхождаше. Тя се молеше на Бога да успее да го запази такъв.
— Трябва да призная, че е към по-добро. Беше разглезена като някоя принцеса — каза гой.
Джоана започна да отбранява паметта на Клеър.
— Не бях толкова лоша.
— Не? — Той се изсмя изкуствено. — Биеше прислужничката си и отказваше да ставаш преди обяд.
Тя потърси извинение.
— Защото се занасяхме с тебе почти до разсъмване.
Той я погледна внимателно.
— Последното ни занасяне те е направило смела.
Според Клеър жената може да омае мъжа с тялото си, а в този момент Дръмонд беше прекалено разсеян за нейните цели. Тя реши да заложи на ласкателство и на женски хитрини. Прекоси стаята, застана пред него и опря ръце на гърдите му.
— Аз съм ваша слугиня, господарю.
— Може би сега, но какво ще кажеш за цупенето и хленченето си?
Защо говореше така жестоко за Клеър? Сякаш му се искаше тя да защитава сестра си или себе си. Или постъпките и на двете. О, мътните го взели. Джоана не беше сигурна какво искаше той, затова каза истината.