— Ама ти не можеш… — започна Ръждьо.
— Ама ти не можеш… — каза принцът.
— Безусловно ли? — остро попита генерал Ашал.
— Да, тъй ми се струва. Удовлетворяваме исканията за Лешп в полза на Клач, изтегляме всичките си войници от Клач и всички наши граждани от острова, а що се отнася до репарациите… нека да се спрем на четвърт милион долара? Плюс най-разнообразни търговски облекчения, статут на най-облагодетелствана нация и така нататък, и така нататък. Всичко е написано вътре. Запознайте се с детайлите на спокойствие.
Той подаде документа над главата на принца в ръцете на генерала, който трескаво запрелиства страниците.
— Но ние нямаме… — започна Ваймс.
Може би все пак са ме убили, каза си той. Аз съм от другата страна или пък някой ме е ритнал много силно по главата и това сегашното е само някакъв мираж…
— Това е фалшификат! — излая принцът. — Някакъв номер!
— Е, сир, човекът наистина изглежда е лорд Ветинари и тук са поставени официалните печати на Анкх-Морпорк — отговори генералът. — Докато… чрез което… и без предварителни условия… ратификация в рамките на четири дена… свободна търговия… да, това изглежда, трябва да отбележа, съвсем истинско.
— Не го приемам!
— Разбирам, сир. Въпреки че покрива, виждам, всички проблеми, които изтъкнахте като причина за войната в речта си пред гражданството миналата седмица…
— Аз със сигурност няма да го приема! — изкрещя лорд Ръждьо. Той размаха пръст под носа на Ветинари. — И ще бъдеш съден за това!
Но ние дори нямаме парите, повтаряше си Ваймс, този път наум. Ние всъщност сме много богат град, но не разполагаме с налични пари. Богатството на Анкх-Морпорк е в неговите хора, гласи поговорката. И не можеш да го изтръгнеш от тях и със зъболекарски клещи.
Той почувства как вятърът смени посоката си. Ветинари го наблюдаваше. И имаше нещо в погледа на генерал Ашал. Някакъв глад…
— Съгласен съм с Ръждьо — каза Ваймс. — Това е завличане на доброто име на Анкх-Морпорк право в калта.
За своя изненада успя да произнесе фразата, без да се разкикоти.
— Нищо не губим, сир — настоя генерал Ашал. — Те се изтеглят от Клач и Лешп…
— Проклет да съм, ако се изтегля! — изпищя лорд Ръждьо.
— Да! И всички да научат, че сме били победени? — вметна Ваймс. — Надхитрени!
Взря се в принца, чийто поглед прескачаше от човек на човек, но периодически сякаш се вторачваше в нищото, в някаква вътрешна картина.
— Четвърт милион не е достатъчен — отсече накрая той.
Лорд Ветинари сви рамене:
— Можем да го обсъдим.
— Има толкова много неща, които бих искал да си купя.
— Остри метални неща, без съмнение. Разбира се, ако ще си говорим за стоки, вместо за пари, има много място за… компромиси от наша страна…
Аха, сега остава и да го въоръжим, помисли си Ваймс.
— Ще бъдеш изритан от града за по-малко от седмица! — извика Ръждьо.
На Ваймс му се стори, че генералът леко се усмихва. Анкх-Морпорк без Ветинари… управляван от хора като Ръждьо. Бъдещето наистина се очертаваше брилянтно.
— Капитулацията трябва да бъде формално подписана в присъствието на свидетели — заяви Ашал.
— Мога ли да предложа това да стане в Анкх-Морпорк? — каза лорд Ветинари.
— Не. Подписването естествено ще се извърши на неутрална територия.
— Но къде между Анкх-Морпорк и Клач ще намерим подобно нещо? — попита лорд Ветинари.
— Предполагам… че може да се осъществи на Лешп — замислено произнесе генералът.
— Каква чудесна идея! — възкликна Патрицият.
— Не би ми хрумнало.
— Островът тъй или иначе е наш! — сопна се принцът.
— Ще бъде сир. Ще бъде — успокои го генералът.
— Когато влезем във владение. Напълно законно при това. И светът ще гледа.
— И това ли е всичко? А какво ще стане с моите арестанти? — попита Ваймс. — Аз не възнамерявам да…
— Това са държавнически работи — отговори Ветинари. — Трябва да се вземат пред вид някои… дипломатически съображения. Боя се, че благоприятното разрешаване на международните отношения не може да се осланя на твоите притеснения за делата на един-единствен човек.
И още веднъж Ваймс почувства, че думите, които чува, не са думите, които са били всъщност произнесени.
— Аз не… — започна той.
— Има по-големи цели.
— Ама…
— Въпреки това ти се справи чудесно.
— Значи има големи престъпления и малки престъпления, така ли?
— Сър Самюъл, защо не се отдадете — Ветинари го стрелна с една от своите прелитащи със светлинна скорост усмивки, — на заслужена почивка? Вие сте човек на действието. Вие работите с мечове, преследване и факти. Сега, уви, е време за мъжете на думата, които работят с обещания, недоверие и възможности. За вас войната свърши. Наслаждавайте се на слънцето. Вярвам, че скоро ще се връщаме у дома. Бих искал вие да останете, лорд Ръждьо…