— Мога, защо да не мога — тъжно смънка той. — Ох, добре де. Разпространи описанието му, Дорфл.
— Това Няма Да Е Необходимо, Сър.
Тълпата се разтвори и лорд Ветинари се появи откъм доковете, следван от Ноби и Колън. Най-малкото, ако това не беше сержант Колън, значи беше някаква ужасно уродлива камила.
— Мисля, че чух достатъчно — каза лорд Ветинари. — Моля ви да изпълните служебните си задължения.
— Сър, просто трябва да ви съпроводим до двореца. Нека да…
— И няма ли да ме оковеш?
Ченето на Ваймс увисна.
— И защо трябва да правя подобно нещо?
— Сър Самюъл, измяната стои много близко до абсолютното престъпление. Мисля, че ще настоявам да бъда окован.
— Е, хубаво, щом казвате. — Ваймс кимна към Дорфл. — Сложи му белезници.
— Да имате букаи, по някаква щастлива случайност? — попита лорд Ветинари, когато Дорфл извади чифт белезници. — Така нещата ще бъдат както си му е редът…
— Не. Нямаме никакви букаи.
— Просто се опитвах да помогна, сър Самюъл. Ще вървим ли?
Тълпата не дюдюкаше и не се подсмиваше край тях. Това беше почти плашещо. Просто чакаха като зрители, които искат да се убедят, че номерът ще бъде правилно изпълнен. Редиците им се разтвориха, когато Патрицият се насочи към центъра на града. Той спря и се обърна.
— Ами какво беше другото нещо… а, да, не се ли предполага да бъда влачен на верига по улиците?
— Единствено ако сте осъден и предстои да ви екзекутират, милорд — любезно обясни Керът. — По традиция предателите се връзват на дълга верига и се влачат до мястото на екзекуцията върху неодялана дъска. След това ви обесват, изкормят и разчленяват. — Керът се огледа неуверено. — Знам как става обесването и разчленяването, сър, но не съм сигурен за изкормването.
— Не ви ли бива с ножа, капитане? — невинно попита лорд Ветинари.
— Не го бива! — сопна се Ваймс.
— А ние всъщност имаме ли неодялана дъска?
— Не! — излая Ваймс.
— О? Е, има една дърводелна на Чистата улица. В случай на нужда, сър Самюъл.
Една фигура крачеше по изпотъпканите пясъци край Гебра и се спря, когато някакво гласче много близо до нивото на земята произнесе с надежда:
— Зън-зън-зън?
Дезорганизаторът усети, че някой го вдига.
— ТИ КАКВО СИ?
— Аз съм Дезорганизатор Мк II, с вградени полезни сложни-за-използване функции, Въведи-Името-Си-Тука!
— НАПРИМЕР?
Дори и малкото му мозъче почувства, че нещо не е наред. Гласът, който разговаряше с него, не звучеше правилно.
— Знам колко е часът навсякъде.
— И АЗ ЗНАМ.
— Хъм… мога да поддържам директория на срещите ви с точност до минута…
Дезорганизаторът усети движение, което подсказваше, че новият му собственик яхва кон.
— НАИСТИНА ЛИ МОЖЕШ? АЗ ИМАМ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО СРЕЩИ.
— Значи аз съм вашият човек. — Демончето се опитваше да задържи бързо отлитащия си ентусиазъм. — Значи аз си ги отбелязвам и когато ви се прииска да се свържете пак с лицето…
— ТОВА В ОБЩИЯ СЛУЧАЙ НЕ Е НЕОБХОДИМО. ПОВЕЧЕТО ОТ ТЯХ ОСТАВАТ В КОНТАКТ С МЕН ОТ ТОЗИ МОМЕНТ НАТАТЪК.
— Ами-и… много визити ли имате?
Разнесе се чаткащият звук на копита, после остана само свистенето на вятъра.
— ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО БИ МОГЪЛ ДА СИ ПРЕДСТАВИШ. НЕ… СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ ТВОИТЕ ТАЛАНТИ БИХА НАМЕРИЛИ ПО-ТОПЪЛ ПРИЕМ ДРУГАДЕ…
Свистенето на вятъра продължи още известно време, след което се разнесе силен плясък.
Залата на плъховете беше претъпкана. Водачите на гилдиите бяха по право вътре, но освен тях имаше сума ти други хора, които допускаха, че им се полага правото да присъстват на произнасянето на смъртната присъда. Бяха пристигнали дори и някои от старшите магьосници. На всеки му се искаше един ден да казва на внуците си „Аз бях там“23.
— Просто чувствам, че беше редно да съм окован с малко повече железа — отбеляза Ветинари, когато спряха до вратата, за да огледат насъбралото се множество.
— Сър, вие на сериозно ли взимате всичко това? — попита Ваймс.
— Ужасно на сериозно, Командир Ваймс, уверявам те. Но ако по някакво чудо оцелея, възлагам ти да купиш малко букаи. Трябва да се научим да вършим тези неща както е редно.
— Ще си ги държа под ръка, вярвайте ми.
— Добре.
Патрицият кимна към лорд Ръждьо, който беше седнал, ограден от гоподин Богис от едната страна и лорд Дауни — от другата.
— Добро утро. Може ли да свършим бързичко с тази работа? Чака ме тежък ден.
— И сега си позволявате да правите Анкх-Морпорк за смях — започна лорд Ръждьо. Погледът му за момент отскочи към Ваймс и го изключи от личната си Вселена. — Това още не е същинският процес, лорд Ветинари. Това е предварително заседание, за да станат известни обвиненията. Господин Въртел ми обясни, че може да минат много седмици, преди целият процес да бъде завършен.
23
Въпреки че, разбира се, на магьосниците не им се полага, защото не им е разрешено да имат внуци.