— Скъпи седмици, несъмнено. Ще започваме ли тогава?
— Господин Въртел ще прочете обвиненията. Но казано накратко, както добре ви е известно, Хавлок, вие сте обвинен в измяна. Вие най-подло предадохте…
— …всъщност не съм…
— …и абсолютно незаконно прехвърлихте правата на нашия суверенитет върху страната, известна като Лешп…
— …но такова място не съществува.
Лорд Ръждьо се запъна.
— Вие добре ли сте, сър?
— Условията по капитулацията трябваше да бъдат подписани на остров Лешп. А такова място не съществува.
— Ние минахме покрай него на връщане, човече!
— Някой да е поглеждал натам напоследък?
Ангуа потупа Ваймс по рамото.
— Сър, една много странна вълна мина нагоре по реката малко след като акостирахме…
Откъм магьосниците се дочу припрян спор и Архиканнцлерът Ръдкъли се изправи.
— Изглежда, че има някакъв проблем, ваши превъзходителства. Деканът казва, че островът наистина го няма.
— Но това е остров. Да не мислиш, че някой го е отмъкнал? Сигурен ли си, че знаеш точното му място, човече?
— Ние знаем местоположението му, а островът не е там. Има само водорасли и дървени отломки — студено отговори Деканът. Той се изправи с малко кристално кълбо в ръце. — Гледахме какво става там всяка вечер. Заради сбиванията, нали разбирате. Естествено, картината е доста размазана на това разстояние…
Ръждьо се втренчи в него. Но Деканът беше твърде едър, за да го отпише.
— Ама не е възможно цял остров да изчезне изведнъж — каза той.
— На теория не може и да изникне изведнъж, милорд, но този така се появи.
— Може би просто отново е потънал — предположи Керът.
Сега вниманието на Ръждьо се насочи към Ветинари.
— Вие знаехте ли за това? — настоя той.
— Как бих могъл да знам подобно нещо?
Ваймс наблюдаваше лицата в залата.
— Знаел си обаче нещо! — каза Ръждьо. Обърна се към господин Въртел, който трескаво прелисташе дебел правен том.
— Знам само, милорд — започна Ветинари, — че принц Кадрам в политически несигурни за него времена замени огромното си военно преимущество за някакъв остров, който изглежда е потънал в океана. Клачианците са горди хора. Чудя се какво ли биха си помислили за подобно решение?
И Ваймс си представи генерал Ашал, стоящ до трона на принц Кадрам. „Клачианците обичат водачите, които успяват. Чудя се какво ли се случва с неуспелите? Я виж какво става, когато ние си помислим, че някой…“
Някой го сръга. Беше Ноби. Ваймс го извлече навън и залепи дребосъка за стената.
— Къде сте били заедно с лорд Ветинари, ефрейтор? И помни, че ще позная, ако ме лъжеш. Устните ти мърдат.
— Ние… ние… ние… просто бяхме на малко пътешествие, сър. Той каза да не казвам на никого, че сме се спускали под острова, сър!
— Значи вие… под Лешп ли?
— Не, сър! Не сме ходили отдолу! Беше гадна воняща дупка! Смърдеше на развалени яйца, цялата проклета пещера беше по-голяма от град, вярвайте ми като ви разправям!
— Щом е тъй, обзалагам се, че много се радваш, дето не си бил там.
Ноби го изгледа с облекчение.
— Тъй вярно, сър.
Ваймс подуши въздуха:
— Да не би да си почнал да използваш някакъв лосион за след… — той се поправи — …не, вместо бръснене, Ноби?
— Не, сър?
— Нещо мирише на ферментирали рози.
— O, донесох си сувенир от чужбина, сър. Дълготраен аромат, нали се сещате.
Ваймс сви рамене и се върна в Залата на плъховете.
— …и негодувам най-силно срещу обвинението, че бих преговарял с негово височество, знаейки… O, сър Самюъл. Ключовете за белезниците, моля.
— Ти си знаел! През цялото време си знаел! — изкрещя лорд Ръждьо.
— Лорд Ветинари обвинен ли е в нещо? — попита Ваймс.
Господин Въртел сега ровеше в друга юридическа книга. Изглеждаше доста объркан за зомби. Сивкаво-зеленикавият му тен се беше превърнал в отчетливо зеленикав.
— Всъщност не… — промърмори той.
— Но ще бъде! — извика лорд Ръждьо.
— Добре, когато сте сигурен какви точно са обвиненията, моля да ме уведомите и аз ще го арестувам.
Ваймс разкопча белезниците. Дочу радостните възгласи от площада. Нищо не оставаше скрито за дълго в Анкх-Морпорк. Проклетият остров го нямаше вече. И някак си всичко беше потръгнало гладко. Той срещна погледа на Ветинари.
— Проработи ви късмета, а?
— O, човек винаги може да намери скритото пиленце, сър Самюъл. Ако се вглежда достатъчно внимателно.