„Свлачища и лавини…“ Мъничките снежинки падат, леки като пух и внезапно откриваш, че целият планински склон се свлича изпод краката ти…
Детритус го изгледа лукаво.
— Знам аз к’во разправят: „Тоя Детритус е тъп като талпа“. Ама усещам накъде духа вятърът.
Ваймс изгледа своя сержант с ново уважение.
— И ти можеш да го усетиш, така ли?
Тролът многозначително почука с пръст по шлема си.
— Съвсем очевидно си е. Виждате ли на ония покриви малките петлета и дракони, и нещица? И тоз нещастен задник връз Гилдията на крадците? Можете просто да ги поглеждате. Те знаят. Но утрепи ме, ако разбирам как винаги улучват правилната посока.
Ваймс се поотпусна. Коефициентът на интелигентност на Детритус не беше лош за трол, като го нареждаше някъде между рибата-чук и актьор от миманса. Това обаче никога не го спираше.
Детритус примига.
— Сякаш е дошло онуй време, когато зимаш големата сопа. Старият дядо-трол ни разправяше как се е бил с джуджетата като млад. Нещо във вятъра ще да е.
— Ъ-ъ… да… — отговори Ваймс.
Над главата му припляскаха крила. Той въздъхна. Идваше съобщение. С гълъб.
Но в крайна сметка бяха опитали всичко останало, нали така? Блатните дракони имаха неприятния навик да експлодират във въздуха, таласъмите изяждаха съобщенията, преди да ги доставят, а семафорните шлемове се оказаха пълен провал, особено при силен вятър. След което ефрейтор Дребнодупе беше отбелязала, че поради многовековното им оплячкосване от колонията градски водоливници анкх-морпоркските гълъби са развили значително по-висока степен на интелигентност в сравнение с останалите гълъби. Ваймс от своя страна смяташе, че това не ще да е особено трудно, защото дори и някои от нещата, които прорастват върху стар влажен хляб, имат по-висок коефициент на интелигентност от повечето гълъби.
Той измъкна шепа царевични зърна от джоба си. Гълъбът, подчинявайки се на внимателната тренировка, кацна на рамото му. След това, подчинявайки се на вътрешния си подтик, се облекчи отгоре му.
— Знаеш ли, ще трябва да намерим нещо по-подходящо — каза Ваймс, развивайки писмото. — Всеки път, когато пращаме съобщение до полицай Чучур Долен, той ги яде.
— Ама нали е водоливник — напомни Детритус. — Той си мисли, че му пращаме обяда.
— О! — промълви Ваймс. — Негово превъзходителство изисква моето присъствие. Колко мило.
Лорд Ветинари се взираше с голямо внимание, защото от многогодишния си опит беше установил, че съсредоточеното слушане на събеседника обикновено го изважда от равновесие.
А на среща като тази, когато Ветинари чуваше съветите на градските първенци, той слушаше особено съсредоточено, защото това, което хората казваха, беше онова, което те искаха да чуе. Затова Патрицият обръщаше огромно внимание на пространствата между думите. Там се намираха нещата, за които събеседниците му се надяваха той да не знае и за които не искаха той да научи.
В момента слушаше нещата, които лорд Дауни от Гилдията на убийците пропускаше да съобщи в обстоятелственото си изложение за високата степен на обученост на членовете на неговата гилдия и значението им за града. Гласът му постепенно заглъхна, изправен пред агресивното внимание на Лорд Ветинари.
— Благодаря ви, лорд Дауни. Сигурен съм, че всички ние ще сме в състояние да спим много по-неспокойно, след като научихме всичко това от Вас. Само един второстепенен въпрос… Вярвам, че терминът „наемен убиец“ идва от клачианския език?
— Да… действително…
— И много от вашите студенти са, по стечение на обстоятелствата, от Клач и съседните му страни?
— Нивото на нашето обучение е без конкуренция и…
— Именно. Следователно казаното фактически означава, че техните убийци са практикували занаята по-дълго от вас, познават добре града и имат свои традиционни умения в тази област, ошлайфани от вас.
— Ъ-ъ…
Патрицият се обърна към господин Бърли.
— Вие със сигурност имате значително превъзходство в качеството на вашите оръжия, господин Бърли?
— O, да! Можете да говорите каквото си искате за джуджетата, но напоследък ние изработихме някои прекрасни пособия — увери го президентът на Оръжейната гилдия.
— Ах. Това е най-после някакво успокоение.
— Да. — Бърли гледаше нещастно. — Както и да е, в производството на оръжие… важното нещо…
— Сигурно искахте да кажете за оръжейния бизнес, че той е бизнес.
Бърли изглеждаше сякаш тъкмо са го откачили от една кука, само за да го обесят на по-голяма кука.
— Ъ-ъ… да.
— И фактически оръжията са за продан.