— Знаеш ли — каза ми тя една нощ, като остави шева на коленете си и ме загледа. — Аз все пак много съм те обичала, щом можах да се хвърля в огъня! Бях ти обещала, че ще те уважавам и ще ти бъда вярна, помниш ли, но сигурно съм сгрешила, сигурно много съм те обичала! Ти мислил ли си за това?
— Мислил съм — отвърнах. — Но защо остави синовете ни?
Тя дълго мълча. После каза:
— Аз съм слаба жена, Теодоро! А така беше по-добре и за тях, те не страдаха много!
Така си говорим. А когато небето над оловните покриви на Сен Лоран започне да изсивява, тя става и си тръгва с децата.
А сега? Се-га?
Сега съм могъщ. Зная, Лукавият ми подхвърли тази страшна дарба, за да изпълня отмъщението си. Той разбираше защо ми я дава. Надсмива се над целия човешки род, иска доброто да служи на злото. Но нима справедливите убийства са зло? И кой ще отсъди това? Аз, единствен аз съм мерило за добро и зло!
Вече няма връщане назад.
Бъди благословен, Сатана! Приех!
— Биосонда 4-С. Съобщавам информация по вашата програма. Прехвърлен сте назад във времето с 4 425 темпорални единици, наричани години. Задача: да попречите на обекта Теодоро Булгарели да унищожи своите врагове. Причина: Базата Неогея-2 е заплашена от разрушение поради гравитационен прилив от бета-Скорпион. Анализът на причинно-следствените връзки показва, че може да се осъществи раздвояване на времето и да се изпълни втори вариант, при който Базата ще бъде изградена на 14 парсека отстояние от бета-Скорпион и обитателите й могат да бъдат спасени. Началото на раздвояването е в темпоралния сегмент на Теодоро Булгарели. За причинно-следствените връзки е достатъчно поне един от враговете на обекта Булгарели да остане жив. Това трябва да се осъществи без повлияване на околни лица, за да не настъпят непредвидими исторически последици. Животът на обекта Булгарели следва да се запази по същите причини. Данни за изпълнението съобщавайте без забавяне.
МИШЕЛ ЗА-ЕДИН-ГРОШ
Ако има нещо, което да ме учудва в моя господар, то е, че той въобще не цени парите. Разбирам — лесно ги печели, сипят се върху него соверени и екю като златен дъжд, и затова не ги брои, но аз знам що е бедност и ми се свива сърцето.
Знам, какво знам? И досега не мога да проумея как изведнъж започна да забогатява. Беше беден като носачите от баржите по Сена, пък и с тях заедно пиеше по таверните. После взе, че излекува един премазан от греда зидар. Онзи береше душа, кюрето вече беше до главата му, когато пристигнахме с господаря. Месир протегна ръце, виждам го — бледен като стена. И шепне:
— Помогни! Пет деца има нещастникът! Кому ще ги остави?
Минаха минута или две и — чудо! Зидарят се размърда, въздъхна. После отвори очи и загледа наоколо с помътен поглед. Но оживяваше.
А месир се олюля и коленичи. Тези наоколо мислеха, че благодари на бога, но аз бях досами него и разбрах, че беше отпаднал и немощен. Стоя така доста, докато кюрето пееше тедеума с тъничкия си глас, после се вдигна.
И оттогава тръгна мълвата. Имаше още двама-трима, които отърва от гроба, започнаха да го търсят и по-отбрани люде. Отвори ми се работа и на мен — посрещам, изпращам. Викат го при болни, чакат го от съмнало до мръкнало. А той:
— Не мога — казва, — Мишел! Нямам сили за всички!
И как да има? Но колкото повече се дърпа, толкова повече идват и още повече дават. Така е, като похлопа на вратата Онази, никой вече не се скъпи!
Просто умът ми не го побира — какво беше преди две години и какво е сега! Пренесохме се в богат дом, господарят нае слуги, купи коне и карета, облича и храни всички ни от достойно по-достойно.
Само някак много се състари за тия две години. Уморен ми изглежда и измъчен. Как да не е, като и нощем не го оставят на мира?
Говорят за него всякакво. Хвалят го, непрестанно пристигат благородни люде, дори от двора на негово величество идват. Посрещам ги, слушам: „Заповядайте, месир дотторе! Каретата чака, месир дотторе!“ А от слугите им научавам — тайничко приказват помежду си: доктор Боргаручи бил дал обет на Лукавия. Като е дал, защо го търсят? Душата му на нечестивия била заложена. Като е заложена, да не пристъпват прага му, лицемерите! Или е много лесно да славим душата, но и за грешното тяло да се погрижим, нали? Пък месир Теодоро да му мисли!
Не зная, понякога се обърквам, като гледам какво прави. Завчера се връщаме от баронеса Дез’Обри и на ъгъла до Тур де Нел виждаме да седи една жена с момченце. Просякиня, седи на плочника и държи момченцето в скута си. А месир, като съзря тази жена, че като закрещя на нашия Лука, кочияша: