Сега да се върна в кантората и да пратя за Жан-Пиер. Боже мой, какви трудности ми създава това момче! Бернар е друг, цял ден е в кантората или в манифактурата. А Жан-Пиер не е стъпил в работилниците. Пари, само пари му дай! За да ги проиграе. Мислех — ще мине, ще се оправи. Не, по-лошо става! За шест месеца е проиграл — колко бяха?… Четиридесет талера. Толкова знам, а колко не зная… Господи, и сега тази по̀лица! Защо е подписал, защо не е дошъл да ми каже!
Бернар се е върнал на писалището си, подостря перата. Съвестен е, дори прекалено. Нищо не пита за Боргаручи, чака аз да му кажа, ако сметна за нужно. Почтителен е. И все пак… Не искам, не трябва да го помислям, не мога да го призная дори пред себе си… Жан-Пиер ми е по-мил. Господи! Изтрий тази мисъл, изскубни я от душата ми! Как може едното дете да е по-мило на бащата от другото!
Разклащам звънчето. Жером подава бялата си глава от вратата.
— Намери Жан-Пиер и го повикай! Кажи му, че го чакам!
Вратата се затваря. Бернар се е вдълбочил в перата. Прекалено внимателно ги подрязва. Знае за какво викам Жан-Пиер. Дали да го оставя на разговора? Нека стои. Това ще бъде урок и за Жан-Пиер, че брат му ще слуша! Чука се.
— Влез!
Хубав момък е, никой не може да отрече. И хубаво се облича. Недоспал, очите му зачервени.
— Седни! Знаеш за какво те викам!
Така, по-строго! Той какво смята, че ще платя по̀лицата без разправии? Десет златни екю. Бернар не е виждал толкова пари за цяла година!
— Зная.
— Ето за това! — Вадя по̀лицата от бюрото си.
Не се смущава, дяволът! Усмихва се дори.
— Мисля, че няма да представлява особена трудност за вас, татко!
Сега само да не се ядосвам. Не бива! Това нахалство, то сигурно е от смущение.
— По̀лица за десет златни екю. Проиграни на зарове в дома на мосю Фоан, това ли не е трудност?
— Просто щастието ми измени. Ако имах някое и друга екю, щях да си върна, чувствах го!
— Стига!
Пак се усмихва. Боже мой, няма ли да престане?
— Не искате да платите, татко? Така си и мислех — че ще лежа в Тампъл за неплатен дълг!
— Как смееш!
Защо крещя? Трябва да се овладея, трябва!
— Разбирам, татко. Искате да ме затворят. Само че това едва ли ще помогне на търговията ви!
— Вън!
Какво правя? Защо го гоня? Задушавам се, господи!
Става. Покланя се. Трябва да го спра. Сега, в този миг! Не, не мога да кажа… Излиза!
Излезе.
В ушите ми бучи. Не мога да си поема дъх. Ще се отпусна на стола, така.
— Зле ли ви е, татко? — Това е Бернар.
Не, не ми е зле. Много ми е зле, но ще се съвзема. Жан-Пиер, момче, не можа ли да кажеш една дума… Една молба само! Аз щях да платя, какво са десет екю? Не… горд. Но и аз имам гордост, момче!
Тежко ми е. А Бернар вече е забелязал, той всичко забелязва. Умен е, много е умен. Но няма гордост, готов е да бъде послушен. Колко ми е тежко, господи!
Нищо не ми се върши сега. Искам така да седя, много да седя и за нищо да не мисля. Ръцете ми треперят. Ще се овладея, и друг път е било.
Откога започна това с Жан-Пиер? Като че винаги е било, от малък е по-различен. Има нещо в него, което не разбирам, като чуждо, като че в него е скрит друг човек. И колкото по̀ старея, толкова по̀ не го разбирам. Друг човек, точно така. Който става все по-чужд.
А този Бернар, той ми е ясен. Ще работи при мене търпеливо. И ще чака… да си отида. За да наследи кантората. Ще си отида, разбира се, всички са смъртни.
Стига! Трябва да мисля за друго. За доктор Боргаручи. Измамник, нищо повече. Мами болните си, че ги лекува, и им взема парите. Но какво ми влиза това в работата? Не ме интересува, на мен ми предлага сделка. Срещу малка лихва. Което значи, че ще,спечелим — и аз, и той.
Съмнителен ми е. И ми прилича на някого. Все едно. Ще му оставя четири процента, не повече. А тези триста екю ще вкарам в работата, в конт… Не, не бива дори да мисля за това! Има хора, които четат мисли. Може и този доктор да е от тях, кой знае! Глупости, кой чете мисли? И все пак…
Триста екю, само да се хване. Следващия месец ще дойдат хората на Оран, ще видя какво мога… И ще видя какво те ще поискат!
Имам една седмица. Не е много, ще стигне. Ще разбера добре какъв е доктор Боргаручи. Най-лошо е човек слепешката да влиза в сделки, а това никога не съм правил, бога ми!
АЗ, ТЕОДОРО
Добре. Мисля, че започна добре. Този мръсник почувства, че имам пари. Дадох му да подуши златото, а за такива като него това е най-важното. Сега сигурно седи и мисли дали се готвя да го измамя, какъв човек съм, кои са ми приятелите в двора! Паяк. Отровен паяк, скрит в мрежата си.
Триста екю. Ха, той не знае що му готвя! Ще се опита да увърта, да ми предлага ниска лихва, ще го блазня алчната надежда да спечели повече, още повече! А тогава аз ще му кажа: петстотин. Как ще опули очи! Почакай, паяк мръсен, ще те измъкна от мрежата ти!