Разрешавам им. За половин час кесията ми се изпразва. Алчни са и не могат да се сдържат.
— Е, месю! — покланям се аз. — Благодаря ви за честта и удоволствието! Надявам се на един реванш… утре или вдругиден! Моите почитания!
И те се надяват, разбира се. Такъв богат наивник не се среща често!
Следва ред и от други поклони и сбогувания. Излизам в антрехола, Мишел ми помага за наметалото. От другата страна се е изправил като струна един от лакеите на мосю Фоан. Не го видях на идване, сигурно е от тези, които сменя.
Тръгваме си. На лицето на Мишел е написано колко е недоволен. Не знае какво съм загубил, но е сигурен, че съм загубил! А пък аз не мога да се удържа.
— Слушай! — подхвърлям му. — Драги ми Мишел, защо си толкова печален? Съдбата си има своя цена. Искам да видя колко струва, не може ли?
Мълчи, не ме разбира. А пък аз на излизане, без да искам, поглеждам онзи лакей. Много странни очи има, немигащи. Приличат ми на нечии очи.
Но на чии?
— Поддържам връзката. Наблюдавам отблизо обекта Теодоро Булгарели.
— Биосонда 4-С. Дайте оценка за обстановката.
— Обектът Булгарели преследва много точно своята цел. Съобразно разбиранията на неговото време намирам целта му за справедлива.
— Биосонда 4-С. Имайте предвид, че справедливо е това, което запазва живота на повече хора, без оглед личностите на времето. Предупреждавам да не се повлияете от разбиранията на обекта!
— Приех.
— Биосонда 4-С. Подгответе варианти за намеса в събитията в един решителен миг, който да раздвои хода на времето!
ЖАН-ПИЕР МАТИОЛИ
Ето това е, най-после! Снощи най-после шансът ми проработи! Нямало било хора, белязани от съдбата. А аз веднага почувствувах онзи, щом застана до мен! Почувствувах, че ще започна да печеля, че зарът ще върви! Четири златни само отведнъж, с трите кръста! После малко загубих, но като започна!
Яд ме е само, че и братовчедите Жералди спечелиха. Искаше ми се те да загубят, а не този отнесен доктор. Много се пазеха те, бяха вън от големите удари.
Господи, какви хора ходят по земята! Дойде на масата, развърза кесията си и я изсипа! Така ли се прави? Че можеш да имаш пари — можеш. И никой не те пита как си ги спечелил. Но да изсипеш двадесет екю! Вижте ме, господа! Имам, а?
Право да си кажа, хвана ме яд, като видях тази купчина на масата. Какво си мисли той, че ще започнем да му се кланяме — заповядайте, месир дотторе? Ами. Там, пред заровете, всички сме равни.
Я поне пред себе си не се преструвай! Равни. Онзи доктор е натъпкан с пари, губеше и окото му не мигаше. Фортуна била жена и не трябвало да й се вярва! А аз за едно екю съм готов… е, какво съм готов? Никак не сме равни и в това е бедата! Той е с карета и слуги, а аз прося всяко су от баща си! Разтрепервам се, само като си помисля!
И колко ли е богат? Наивен и богат. Щял да влага парите си в манифактурата на баща ми. Че моят миличък татко ще го изгризе като печено пиле и ще хвърли кокалите през прозореца. Той си има деветдесет и девет начина да го обере, и то така, че този смешен доктор да не смее да се оплаче някому! Триста екю, боже мой! Аз с триста екю бих могъл въобще да плюя на всичко и сам да стъпя на краката си! Но какво пък, трябва и от снощното да съм доволен! Спечелих дванадесет екю, кога съм очаквал такова нещо! Десетте ще отида и ще хвърля на милия си баща да ми даде по̀лицата. Две ще запазя за довечера. Ще падне смях, ако онзи доктор пак се появи.
Впрочем интересен е. И защо все ми се струва, че някъде съм го виждал? Тези тъмни очи, като трескави, бледото лице. Но къде мога да съм го виждал? Пък и толкова хора си приличат!
А и много особени ръце има, с дълги тънки пръсти. Ха! Не му помогнаха дългите пръсти, всичко загуби.
Не, особен е този доктор. И така, когато стоеше до мен, ме обземаше едно смущение. От други не се смущавам, а от него. Но е глупаво. Просто защото видях, че е богат, затова. Мон Дьо, богат е! Отвори кесията и пред всички ни…
Но сега стига за него! Трябва да се приготвя и да се явя пред достопочтения си баща и обичния си брат. Кесията е тук, вътре ли са парите? Вътре са. Да, две екю настрани, за довечера, останалите десет… Право казано, жал ми е за тях, можеше да попритисна стария, той щеше да ги плати. Къде ще отиде? А аз — горд. Плюе светът на твоята гордост, драги! Гордост без пари? Че ти си само смешен, Жан-Пиер Матиоли! Кой си ти? Синът, и то — малкият син. Нали чу снощи? „Дали не е ваш роднина уважаваният месир Матиоли?“
Разсмива ме. От кого е уважаван? От беднячките, които си бодат очите в манифактурата му? Че той ги купува от съдилищата на краля и те му работят за един сух просеник! Всеки знае как се прави и как го прави моят уважаван баща. Някоя беззащитна вдовица, двама свидетели, съдията на негово величество не взема много — и присъдата е готова. Или каторга, или на просеник и вода в манифактурата. И целуват ръцете на месир Матиоли, защото той е благодетел. А пък аз съм син на уважавания месир и всяко су, което съм имал, е негово. И дрехите на гърба ми, и обувките, дори батистената кърпичка — всичко. Той е подлец, а аз какво съм? Мразя го. Но съм същият. Дори сигурно съм по-лош, защото разбирам какъв негодник е, а не съм събрал сили да го напусна.