Много размисляш, драги Теодоро! А днес трябва не да размисляш, а да действуваш!
Матиоли се хвана. Вчера изпрати иконома си с едно кратко писмо. Там, на писалището е.
„Високоуважаеми месир Боргаручи!
Ако вашето предложение е още в сила, определете деня, в който ще го изпълним. Ще ви бъда благодарен да определите и мястото, и часа, за да поканя на това място и в този час негово превъзходителство месир Рибо̀, трети кралски нотариус, с чието присъствие и с чийто подпис ще бъде закрепено нашето съдружие.
Като изказвам своето уважение към Вас, оставам в очакване на отговора Ви.
Виченцо Матиоли“
А пък аз едва имах сили за няколко реда.
„Високоуважаеми месир Матиоли! Ако е удобно, утре, вторник, във вашата кантора, в обедния час.
Уважаващият Ви Теодоро Боргаручи“
Ясно, уплашил се е. Заговорила е хитрата му търговска душичка. Ще разпилее този наивен доктор богатството си, няма да остане нищо! Да побързам, да побързам! Пуснал е хора да ме следят, научил е как изгубих последния път. Не би имал нищо против да губя, ако печели синът му, но не е сигурен нито в играта, нито в хората, които я играят… Затова не се бави, не се пазари за лихвата!
Жан-Пиер дали му е казал, че мога да внеса петстотин? Едва ли, запазил е това сведение за себе си.
Хайде, торбичката със златото е готова. Триста екю. Дали пък не е прекалено много за подлата душичка на Матиоли?
Не е. Примамката трябва да е тлъста!
— Мишел! Къде си, проклетнико!
Боже мой, и гласът ми вече не е същият!
ВИЧЕНЦО МАТИОЛИ
Дали ще дойде, дали-и? Тоя смахнат доктор може да се откаже в последния момент, това може да се очаква. Но защо пък да се откаже? Той сам предложи парите си… Да, но ако някой му наговори това-онова за мен… Току-виж, че размислил. А врагове дал бог! Матиоли такъв, Матиоли инакъв. И ще се откаже. Ще отлетят тези хубави пари, дори няма да ги помириша.
Вън под прозореца трополят коне и колелата на карета. Нямам търпение, ще погледна зад завесата.
О, идват! И то двамата! Долу е спряла каретата на месир Рибо̀ и слугата разгъва стълбичката. А в площада влиза каляската на доктора. Сега — никаква прекалена радост на лицето! Сделка, съдружество в някои търговии, нищо повече! Иначе ще помисли, че малко лихва взема. А всъщност аз много му давам!
Морис отваря вратата.
— Негово превъзходителство месир Рибо̀, трети кралски нотариус!
И почти веднага след това:
— Месир Боргаручи, доктор по медицина и философия!
Бързам да посрещна Рибо̀. Ето го. Влиза, като се подпира на бастуна си със страдалческо изражение на лицето. Хитър мошеник. Преструва се на болен и изнемощял, за да не му завиждат много! А такъв, с бастуна, го зная откак съм в Париж! Но понеже е с височайше благоволение трети нотариус — всички тичат при него, а колегите му го чакат да умре вече двадесет години!
Поклони и приветствия. Сега — Боргаручи.
— Удоволствие и чест е за мен да ви видя тук, месир!
Не носи нищо със себе си! Празни ръце? Отказал се е. По дяволите, отказал се е и сега ще избърбори някакво извинение!
— Надявам се, че нашето устно споразумение, месир, е още в сила?
— Разбира се — отговаря. — Защо да се променя?
Вижда погледа ми и му става ясно. Засмива се.
— А! — казва. — Сумата е вън, у моя слуга.
Лъжец, глупак! Как така ще остави цяло състояние у слугата си? Даже Рибо̀ се извръща и се взира в него. А този нахалник се хили. И какво чувам!
— Че той е първи парижки крадец! Торбичката е на по-сигурно у него, отколкото у мен!
Господи, с какъв човек ми се е паднало да имам работа! И този доктор е спечелил такова богатство! Малко вземам аз от теб, месир, много малко!
Сядат. Морис поднася вино. Рибо̀ разгъва листовете си, вади печата на кралски нотариус. Не иска вино.
— Не съм здрав, месир Матиоли, никак не съм здрав!
Изобразявам нещо като съжаление на лицето си. Плодове? Сладкиши? Не, не бил здрав. А като зная само как ти се пие, стари хитрецо!
Затова пък Боргаручи пие. Виж, този наистина не ми изглежда много здрав. Една болнава бледност има по скулите му, очите му светят като на трескав.
Диктувам споразумението. Докторът слуша и кима. Рибо̀ скърца с перото. Не е довел писаря си, правилно. Няма защо много хора да знаят за тази сделка, Рибо̀ усеща накъде духа вятърът. Този вятър ще му донесе двадесет екю. А дали да не отбия малко, да му дам петнадесет? Не, не бива. Старецът има много влиятелни приятели, може да ми навреди. Но все пак двадесет са прекалено много, хитрецо! Свършвам.