„…като присъствуващите Теодоро Боргаручи и Виченцо Матиоли положиха пред мен своите подписи…“
— Дали не е време да извикате слугата си, месир?
— Като че да.
Изправя се, отваря вратата.
— Мишел!
Този Мишел е истински вагабонт. На лицето му е написано. И положително се е опитал да говори на господаря си нещо против мен. Само че не е успял.
Слага торбичката на бюрото и я развързва. Сега Рибо̀ да преброи парите и да подпишем… Дано да не се откаже, дано… Още не е свършено всичко!
Рибо̀ брои. Много дълго, прекалено… Най-после.
— Потвърждавате ли, месир, че сумата отговаря? Ако смятате, че условията на вашето споразумение са изпълнени, моля да подпишете.
Подписвам. Той взема другото перо, топва го в мастилото и подписва. Край.
Сега остава само да се разплатим с високоуважавания кралски нотариус. Плащаме — нищо особено.
— Месю, още тази седмица можете да минете при мен в нотариата, за да получите необходимите преписи.
Ясно, лисица такава! Там трябва да ти донесем добавката.
Кланяме се. Рибо̀ взема бастуна и си тръгва. Подир него поема и Боргаручи с противния си слуга.
Тръгват ли си наистина? Заставам на прозореца и издърпвам малко завесата. Златото блещука на бюрото.
Рибо̀ се качва в каляската си и заминава. Боргаручи стои и чака да му докарат каретата.
По дяволите, точно сега ли трябваше? На входа излиза Жан-Пиер, отива някъде. Ще се видят. Разбира се, поздравяват се, дори разменят няколко думи. Жан-Пиер поглежда нагоре, значи — казал му е.
Идва каретата, Боргаручи си заминава. Жан-Пиер пресича площада и потъва в тълпата.
Всъщност какво толкова е станало? Нищо. Боргаручи му каза за нашата сделка. Че той все едно щеше да научи. Не зная, не зная, много ми е неприятно. И не мога да си обясня защо.
Стига съм се чудил, сега трябва да скрия златото в моя трезор. И да помисля как най-добре да го използвам. Скъпи месир Боргаручи, ако смяташ, че вече ще го видиш — лъжеш се!
АЗ, ТЕОДОРО
Може би още тази нощ ще се реши всичко, може би утре. Но не по-късно. От три дни младият Матиоли губи, разпиля спечеленото от мен. Онези братовчеди не си поплюват, разбрали са, че Жан-Пиер трябва да бъде обран докато е време.
Значи — тази нощ. Когато си имал щастие, и то неочаквано, а след това да видиш как печалбата изтича под пръстите… о, тогава изкушението става неудържимо!
И тази странна случайност — да се срещнем с Жан-Пиер на излизане! И да мога да му кажа, че съм внесъл парите при баща му. Случайност ли беше? Едва ли. Младият Матиоли е видял идването на нотариуса, моята карета. Поискал е да узнае какво се е случило. Сега узна — триста екю лежат в трезора на баща му. Но дали знае къде е трезорът и как се отваря?
Сега аз мога само да чакам. Мишел е напалил камината в салона, донесъл е моята любима кожа, с която се загръщам, на два пъти попита дали имам нужда от нещо. Виждам в очите му загриженост. Колко отдавна беше, когато някой се грижеше за мен!
Тази нощ. Виченцо Матиоли, аз съм решил. Ако твоят син те пожали, ще ти подаря живота. Повече няма да те преследвам. Ще знам, че си възпитал син, който може да надвие изкушението. Дори само за това си заслужава да живееш, макар че си подлец.
Колко приятно грее камината! Дървата пламтят и пукат, разсипват синкави искри. А на мен все ми е студено.
Минутите вървят, вървят. По стените играят огнени отражения, като духове — безплътни и ярки. А навън зад прозорците е мрак, нощ лежи над спящия Париж.
Аз чакам, Жан-Пиер Матиоли.
ЖАН-ПИЕР МАТИОЛИ
Има дни, в които върви, и дни, в които сякаш дяволът се е закачил за мен. Просто не мога да разбера какво става, защо е така. Вчера не вървеше, онзи ден — също. И днес губя. Спечелих малко отначало, после като започна…
Слънце, две змии. Губя.
Луна, стрела… третият зар се търкаля още. Нищо. Змия.
Два кръста и слънце. Сега ли трябваше да дойдат? Почти нищо не си върнах. Малки бяха залозите.
Сега ще опитам по̀ на едро. Готови ли са всички? Ще повиша на две екю. О, защо го няма Боргаручи? Той приемаше такива залози. Малкият Жермалди приема. Лошо. Той има шанс тази вечер.
Да видя! Проклети зарове, точно сега ли? Две стрели, змия. Нищо не е. Жермалди хвърля. Разбира се, два кръста и слънце!
Губя, но ще удвоя. Четири екю. Да ви видя куража! Приемат и двамата. Подозрително ми е, те въобще са ми подозрителни.