— Ин номини патрис, ет филии… Мир с теб, братко! Какви вести ни носиш?
Вчера е бил излекуван синът на баронеса Д’Евремон. Сторил го е един лекар, Теодоро Боргаручи. И го е сторил като чудо, каквито е правил нашият Спасител. Но без да произнесе името божие, без да призове помощта на нашата света майка. Затова пък този лекар, Теодоро Боргаручи, е подражавал на нашия Спасител както маймуната подражава на човека. Казал е на момчето: „Стани и ходи!“
— И какво, брате… То стана и тръгна?
— Тръгна, ваше преосвещенство.
Тези лекари, тези учени лекари! Потискам гнева си, гневът е грях. Трябва да си изясня някои неща. Не е призовал божията помощ? Не е. Значи мислено е призовал друга помощ, знае се чия. Подражавал е на Спасителя? Подражавал е, брат Грегоар е готов да се закълне в това. Значи е осмивал Сина божий, богохулствал е в мислите си. И врагът човешки му е помогнал. Но тъй като нищо не става без божията промисъл, сламката дори не можем да поместим с крака си, то брат Грегоар е бил там и е видял всичко. За да го знаем сега.
— Какъв е този… Боргаручи?
— Изглежда, че е известен лекар, ваше преосвещенство. Баронесата спомена, че го познават в двора на негово величество.
Това вече не е добре. Кой го познава, с кого е близък? Лечение с бяла магия. За близките на негово величество такова обвинение трябва да се доказва, можем да влезем в разпра с някого… Вярно, времето е такова, че хората са уплашени, лоша болест хлопа на вратите на Париж и само да им покажем еретик… Но хората от двора? Не, трябва предпазливо.
— Откъде е този лекар, брате Грегоар?
— Не знаем, ваше преосвещенство.
— Научете! Всичко трябва да се узнае за него! И ела, братко Грегоар, без да се бавиш! — Прекръствам го. — Мир с теб, брате Грегоар!
Излиза. Този лекар… Боргаручи, той може да е най-обикновен измамник. Но е излекувал момчето! И е показал, че нашата света майка църквата не е могла да го стори. Дързък, дързък! Само заради това вече заслужава да сме по стъпките му! Болестите на човешкия род са божие наказание, а той се осмелява да отива срещу волята божия?
Но да видим какво ще узнае Грегоар, той е опитен, макар че от ревниво усърдие може и да преувеличи нещо! Но нищо, по-добре е да бъде в повече обвинението, нежели по-малко. Защото, щом е приближен на двора… Впрочем, не е лошо да поговоря и с Жофруа. Може би капитанът го познава?
Добре, стига. Сега трябва да изслушам брат Бенедикт да разкаже какво става в Париж. С лошата болест какво става!
— Поканете негово преподобие брат Бенедикт!
Бледен, изморен ми се вижда брат Бенедикт. И тревожен, сиво е лицето му като расото.
Чумата влиза в Париж, наказание за греховете на безпътните! В абатството „Сен Жермен“ — двама умрели и трима болни. При Корделиерите — двама болни, но сигурно има повече, защото са ги скрили. От гилдията на кожарите има един умрял, днес са били затворени четири работилници. Някои търговци тихо са се измъкнали от Париж със семействата си. Но Бог ще ги стигне където и да са! По пазарищата скритом продават муски срещу болестта, макар че стражите бдят за знахарите и арестуват всеки заподозрян. Плъховете са полудели, излизат от дупките си.
Лошо. Хората няма да мълчат, каквото и да сторим. Ще тръгнат да бягат, тръгнали са вече. Ще изгубят вяра в бог и власт. Това е най-лошото, не болестта.
А сега и този Боргаручи. Така е, дойде ли беда, такива като него надигат глави. Непременно трябва да поговоря с капитан Дьо Белон. Връзките на Боргаручи с двора, кой би излязъл в негова защита, това е важното!
Изпуснах мисълта на брат Бенедикт. Да, добре е, че се служат литургии за здраве, но трябва да се продават повече индулгенции. Идва време, когато на нашата света майка църквата ще са нужни много нобли и екю. Това е.
— Ин номини патрис, ет филии… Иди си с мир, брате Бенедикт!
Какъв мир? Господи, запази ни, смили се над твоите слуги, господи!
АЗ, ТЕОДОРО
Започнаха. Абат Лувуа е дал нареждане да ме следят. Вниманието му към моята личност ми прави чест! Но ще си спомните ли, ваше преосвещенство, за онзи ден в Тулуза, когато осъдихте презрения еретик Теодоро Л’Олоне?
Няма да си спомните. Толкова еретици сте осъдили в прослава на нашия Спасител, че имената им отдавна са избледнели в разума ви! И лекарят Теодоро отдавна не е същият… Гледам го в огледалото и аз самият не мога да позная онзи Теодоро! Косите и брадата са посивели, гънки са се вдълбали около устата, челото и страните са с нездрав, пергаментов оттенък. Лукавият си знаеше работата, но не мога да кажа, че ме е измамил. Той ми подари отмъщението. За цената аз се съгласих.
Кучетата на Лувуа са по стъпките ми. Вчера вечерта бях у баронеса Д’Евремон, за да видя сина й. Той оздравява бързо, макар че е още слаб. Но ходи, говори. Не си спомня нищо за болестта си. А тя е вече уплашена от мен, като се старае да не го показва. Така е с всички. Отначало се молят, плачат, не се скъпят за нищо, докато постигнат изцеление чрез мен. А после се стъписват, започват да се боят, мислят за нечистата сила. Разбирам ги добре — чудото плаши. И баронесата е смутена. Благодарна е, но вече иска да се отърве от мен — предлага ми два големи диаманта, семейна скъпоценност. Защо ми са диамантите й? Тя и бездруго постепенно ще ме намрази. Така е устроена човешката природа — намразваме онзи, комуто трябва да сме благодарни. И колкото по-могъщ е човекът, толкова по-бърза и силна е омразата му, защото могъщите се чувствуват унизени от благодарността, която дължат.