Диамантите, разбира се, не взех. Успокоих както можах баронесата, казах й, че повече няма да има нужда от мен — синът й е вече здрав. И си тръгнах, изпратен от майордома — като гост, но не особено знатен…
А когато слязох пред дома си, до каретата приближиха двама мъже. Приближиха, но не много. Познах ги веднага — бяха онези от площадчето в нощта преди две години — Якоб Котката и Уго.
Изтеглих за всеки случай шпагата, но Якоб се поклони и рече:
— Добра вечер, месир! Нашите почитания!
— Почитанията са добро начало — казах. — А после?
— Надяваме се, че не сте злопаметен.
— Не съм — рекох. — После?
Тук Мишел, който се беще скрил зад мен, се развика, че това били долни негодяи и да не съм ги слушал, но аз го блъснах с лакът да мълчи. Тогава напред се изстъпи Уго и се поклони.
— Месир, понеже виждаме, че не се гнусите от бедните и просяците… И излекувахте по-рано едно дете… Не знаехте дори чие е, но го излекувахте…
— Я гледай! — учудих се аз. — В нашия загубен век имало и благодарност? После?
— Искаме да ви предупредим. За вас разпитват.
— Кой?
— Един мръсник, падре Грегоар — рече Якоб. — Но вие само кажете и ние… ще му поговорим! Насаме, тихичко…
— Не-е! — възкликнах. — Не, за бога! Ако искате да ми се отплатите, оставете кюрето на мира!
Те се спогледаха учудени. Якоб приближи още.
— Не го подценявайте, месир! След като той разпитва, обикновено идват други… от стражите на херцога или на епископа. От тях спасение няма! На съвестта на падрето много души лежат. Ние заради вас…
— Не! — казах твърдо. — Какво разпитва?
— Ами кой сте, откъде сте… Правите ли лекове против Черната… Заклинания правите ли? Това.
— Момчета! — рекох. — Ще оставите падрето да си върши работата! А ако на вашите врати похлопа Черната, можете да минете покрай мен! Така, така! Сега си вървете!
Те пак се спогледаха, поклониха се и си тръгнаха.
Вече е ясно. Първо — съгледвачите на негово преосвещенство, после — стражите на херцога, храбро водени от своя коморий. Храбро, защото е срещу беззащитни и невинни люде. И накрая — смърт на кладата или от изтезания в подземията.
Плъхове. Мръсни плъхове! Но както изглежда, в моя капан може да се хване не само плъхът в расо, а и още един — в униформа. Двамата вървят заедно.
Ще платят. Не само за моите, а и за всички страдания, които са причинили, ще платят!
Нощес пак сънувах синовете си. С кошници, привързани на крачетата им, в галерия под земята. Виждах ги под трепкащата светлина на лоениче, виках, но те не ме виждаха и не ме чуваха.
Събудих се разкъсван от мъка и безпомощност, полудявах. После мъката както винаги замръзна в ледена омраза. Щом Ти, господи, всеможещият, си благословил жестоките страдания и смъртта на невинните ми деца, то аз съм прав! Хиляди пъти съм прав да бъда слуга на Лукавия и да накажа Твоите слуги! Нека душата ми гори в ада, готов съм!
— Биосонда 7-С. Очаквам информация.
— Обектът Булгарели осъществи косвена връзка с останалите двама свои врагове. Обстоятелствата са благоприятни за него.
— Биосонда 7-С. Анализирайте възможния ход на събитията. Особено предупреждавам да не се повлиявате от разбиранията на обекта за справедливост! Събитията, наричани от него „зло“, са в друг исторически отрязък „добро“ по своите последици. Повтарям: справедливо в хода на времето е онова, което запазва живота на повече хора!
— Мога ли да се опитам да изясня това на обекта Булгарели?
— Само като последна възможност. Изпълнявайте програмата!
— Приех. Изпълнявам програмата.
АБАТ ДОМИНИК ЛУВУА, ПАРИЖКИ ВИКАРИЙ
Капитан Дьо Белон е тук. Досаден ми е, трябва всичко да му се обяснява подробно, не разбира като моите хора от полудума. Такъв си е бил открай време, още от Тулуза. Но иначе е полезен и не се замисля много, когато се отнася до истинската вяра и трябва да се накаже някой еретик.