А той взема билки от масата, стрива ги, смесва ги с мас и ме превързва. После казва:
— Да спим сега, Мишел, че болните утре ще чакат! А смъртта не обича да чака, драги мой, никак не обича!
Ставам аз и си мисля…
— Биосонда 4-С. Обяснете защо прекъсна връзката!
— Наличие на темпорален хиатус в сегмента. Създадоха се допълнителни усложнения при връзката с обекта и следваше да се трансформирам в наблюдател от типа Канис неро’7, каквото животно обектът притежава.
— Биосонда 4-С. Одобрявам трансформацията. Съобщете други данни.
— Вследствие връзката с нас обектът Теодоро придоби мутантна способност, която забеляза и вече използва. Имате ли нареждания?
— Биосонда 4-С. Продължете изпълнението на програмата!
АЗ, ТЕОДОРО
Магия е. Сигурен съм, че е магия. Там, в таверната помислих, че се разболявам, но виждам, че не е, друго е. Нечовешка дарба, която…
Чакай, Теодоро! Спокойно! Можеш да сгрешиш, а ти знаеш — нямаш право да грешиш. Всяка грешка може да ти е последната!
Така. Как стана точно?
Намерих Мишел. На площадчето зад Сен Сюлпис го намерих и ми струваше една малка разправия с двама негодници. Те нямаше да го пожалят. Разгоних ги, доведох Мишел в къщи. Нахраних го, казах му, че ще ми бъде слуга. Тогава гледам — държеше се за коляното и се мръщеше. Значи лошо го бяха ударили онези двамата, болеше го.
— Покажи — казах — да видя!
И в следния миг разбрах. О, господи, сега не ми се вярва, че е станало!
Беше. Гледах коляното на Мишел и като че вътре в него виждах. То не може да се опише с думи, но мястото на болката виждах — до костта и под нея, дълбоко и ясно. И чувствах, че ако не помогна на Мишел, ще окуцее, бедният!
Стъписах се. И се смутих ужасно, не е срамно да го призная. Помислих, че само така ми се е сторило — ще затворя очи и после това няма да го има.
Но то остана. Гледах и беше същото. Виждах болката в коляното и как тя се разширява и расте.
Без да мисля, протегнах ръце — исках да я спра, трябваше да спра тази болка! Напрегнах се с целия си разум. И като че през пръстите ми мина сила. Сякаш хванах мястото на болката и то започна да се топи в дланите ми. Намаляваше все повече и накрая изчезна съвсем. Свърши.
Държах ръцете си така и не знаех какво да правя с тях. После помислих, че Мишел не трябва да се досети. Станах, съставих смес от билки и овча мас, превързах коляното и пратих Мишел да спи. Нека си мисли, бедният, че от билките му преминава!
А и сега не зная какво да правя. Мишел оттатък спи, а аз седя като несвестен. Да се радвам ли? Или да се страхувам? А може би това ще премине!
С душата си го чувствам — няма да премине, то е у мен, изпълва ръцете ми, всичко, до върха на пръстите! Страшно.
Магия е. Но от какво да се страхувам? Аз нямам какво да губя, всичко съм загубил. И какво може да ми стори магията?
Не съм прав, имам какво да губя. Моите врагове. Господи, запази ги! Запази ги, за да ме дочакат! Хората, които…
Спокойно, Теодоро! Спокойно. А може това да е дар от съдбата или…
Или — от Лукавия. Какво ми е дала съдбата? Само смърт и мъка. Миговете на радост съм платил с години страдания. Каква съдба? Лукавият. Сатаната, той се опитва да ме подмами!
Признай, Теодоро! Поне пред себе си. Дори Лукавият да е, иска ти се да задържиш тази дарба, нали? Съдбата било, или не — какво от това?
Господи, полудявам! Трябва да се помоля, да направя нещо! Аз ли да се моля, и на кого? На Него? Заради страданията, които ми е пращал?
Ставам. Пристъпвам край масата. Лоеничето пращи, сигурно маслото му е малко.
А може би има друго обяснение за тази дарба, нещо по-просто! Разбира се, сигурно има. Дори съм чел някъде за нея, как се наричаше? Арс… Арс магистериум санати, така се описва в тайните книги. Изкуството да виждаш болката и да я лекуваш, където и да се намира.
Да проверя. Това е, което трябва да сторя, а не да се лутам в мислите си като несвестен!
Измъквам моя „Трисмегистус“ от скривалището зад огнището и сядам. Като че съм се успокоил малко, а и още повече се успокоявам, докато разлиствам страниците. Мисля, че си спомням къде беше този текст.
Да, ето го! Голям е старецът Парацелз, няма равен!
Арс магистериум санати, умение велико, даващо власт над болката и страданието телесно. Имащият го вижда в тялото човешко и представя му се болката като място по-светло или кърваво обагрено… У Мишел беше кърваво. По-нататък. Някои могат само да виждат и това е по-малката дарба, а други могат с ръце да стопяват болката, но те всички губят от силите си…