Запалих цигара, обърнах се и погледнах през прозореца.
Беше още рано, но в каменното дефиле на града вече боботеха хиляди коли, притискайки се една о друга. Сивкавият облак от мъгла и пушек размазваше очертанията на сградите, дори цветните реклами изглеждаха оттук мъгляви.
— Бериман не се завърна, Ел!
Без да се обръщам (това нямаше да промени нищо), попитах:
— Някои подробности? — и като стиснах юмрук, включих микрофона, вграден в сребърния ми пръстен.
— Бериман отиде във фирмата „Травъл“.
— Да — добавих. — Надземният комплекс и двойно по-големият под земята. Състезателните мотори. Обезопасяване от категория „лукс“. Джек не искаше да се захваща с тази работа.
— Благодаря ти за откровеността, Ел. Подписах заповед за отпуск на Джек.
— Провал?
— Да.
— Електронен пост — припомних си на глас. — С четири ключа. Телеапаратура. Свободна охрана… Кой пост не е успял да премине Джек?
— Не знаем.
— Печално — заключих… Това не беше точната дума. Но и формулировката „отпуск“ също не отразяваше същността на въпроса. „Безсрочен отпуск“ бе по-точно.
— Подробности?
— Всичко, което знаем, е, че Джек е преминал някои от постовете. След това следите се губят. Може би се спънал пред сейфа… Купихме изгубените от него записки. Луди пари, Ел, но все още се надявам, че ще си възстановим загубите.
— В записките има ли ключ?
— Ще се наложи това да изясниш ти, Ел!
— Настоявате за нова операция?
— Да. Има сведения, че машината, над която работят конструкторите на „Травъл“, ще ликвидира целия транспорт на колела. Не забравяй, че автомобилните и железопътните компании по-често прибягват до услугите ни. Доста сме им задължени.
— Но нали фирмата „Травъл“ има изпитателен полигон. Защо трябва да се започва от сейфа?
— Полигонът е блъф! Машините на полигона са за отвличане на вниманието. Истинският модел е в сейфа. Възможно е дори да се изпробва там, вътре, в стоманената камера.
— Кога започваме операцията?
— Утре!… Засега проучи това. — Шефът ми подаде, записките на Бериман и аз веднага ги познах. — Прегледай много внимателно всяка страница. Възможно е Джек да ги е загубил нарочно. Обърни внимание на всеки знак, на всяко задраскване. Ти познаваш Бериман и системата му. Можеш да забележиш онова, което ще се изплъзне от окото и на най-внимателния специалист. Чакам те утре сутринта, Ел.
Когато тръгнах към изхода, шефът се усмихна:
— Изтрий пред мен записа, който успя да навъртиш…
4
За седем години не съм имал нито един провал. Никой, освен може би Лесли, не ми е турял крак. Никой, освен може би алхимиците, не са ме поставяли в безизходица. Постоянно, необикновено ми вървеше. Но това не можеше да продължава цял живот — провалът на Бериман прозвуча като първо звънче… Нямаше къде да отида, нямаше с кого да поговоря. Нито една жива душа не знаеше адресите ми, а онези, които се досещаха за тях, не биха искали да разговарят с мен. Наистина имаше един, военният медик Хесъп, който беше твърде разговорчив човек. След като мина в оставка, той започна да колекционира живопис и държеше разкошен апартамент в най-елегантния район на столицата. Хесъп беше личен приятел на шефа и неведнъж е помагал на Консултацията. А с мен го свързваха нещо като роднински отношения — именно той ме въведе в работата и ме обучи в тънкостите на шпионажа. Взаимното ни доверие беше толкова голямо, че понякога аз му се оплаквах от преумора или споделях за случайна интрижка. Това трогваше стареца.
Тръгнах за дома на Хесъп с голяма скорост, но на паркинга нямаше нито едно свободно място. И за какво щях да говоря сега с него? За несподеленото с шефа желание да изляза от играта ли? За Джек? Или за методите на индустриалния шпионаж и съдбата на неговите гении?…
Предпочетох друг вариант. Паркирах колата пред бар „Комета“. Да се видя с Джой — това също е утешение… Седнах на масичката до прозореца и я зачаках.
След като в „Комета“ започна често да идва Нил Форман (четиридесет и две годишен, радиоконструктор, разведен, децата му почиват в частния пансион „Сиймър“, автор на три учебника), Джой недвусмислено беше изразила нежеланието си да се появявам в бара. Джек също ми беше намекнал за това (той се грижеше за сестра си), но на мен ми се стори, че Джой, а също и Джек не казват всичко…
По дяволите! Джек изчезна и сякаш светът опустя…
Бериман беше от онези шпиони, които не се предават така лесно. Той извърши няколко операции, достойни за големия талант, и аз неведнъж бях благодарен на съдбата, че ми е изпратила такъв съдружник.
Взех внимателно да изучавам записките. Не изпусках нито един знак, нито една цифра, нито една драскулка. Тъкмо когато не оставаше никакво съмнение за безполезността на цялата тази работа, открих дребни, внимателно сбити в един ред букви: „Елвремевсейфа“. Джек се обръщаше към мен! Той е бързал! Но какво значение има времето? Възможно ли е да се пази времето в сейфа?… Усмихнах се — след алхимиците за мен нямаше нищо невероятно…