Джой се разсмя:
— Престани… Да говорим за друго…
Звук от целувка.
Ще се засмееш другояче, ако знаеш, че става дума за брат ти!…
Добре!
Изключих приемника, налях си уиски… Ще се заема с тази операция! Тя ще ми бъде последна!
С умиление си помислих за лентите, скрити в сейфа на Хесъп. Бъдещето ми беше осигурено. Оставаше малко — операцията срещу „Травъл“ и разговора с шефа… Първото е лесно, пресметнах аз…
7
Като знаех, че централните магистрали са претоварени сутрин, тръгнах по околовръстната. Но и тук се натъкнах на задръстване. До жълтите стени на надземния комплекс на „Травъл“, върху фона на струпалите се автомобили бушуваха пламъците на гигантски огън — гореше бензинова цистерна, която се беше блъснала в голям камион. Пожарникарите се суетяха около огъня. Любопитните се пъхаха в пламъците. По възбудените им лица се четяха зле прикривана радост, тревога, отчаяние.
Някакъв мъж изтича от канавката, полугол, раздърпан, скочи в една кола и трясна вратата… Може би виновникът за катастрофата?
Погледите ни се срещнаха.
Страх и учудване се изписаха по небръснатото лице на похитителя. Разбрах — той ме позна!
Жалкият, но предизвикателен поглед ме измъчваше по целия път. Кой беше този човек? Алхимик? Индустриален контраразузнавач? Фармацевт?… Не откъсвах поглед от пътя. Страхувах се да гледам към хората. Дори Хелън, която ме въведе в приемната, не се сдържа:
— Лошо ли спахте?
Влязох в кабинета, без да отговоря. Шефът ме огледа внимателно:
— Лошо изглеждаш, Ел.
— Не е ли все едно?
Той се засуети, но в последния момент се реши:
— Виж тези писма и документи.
„Симон Ла Пар — прочетох върху едно удостоверение. — Южноафриканска република, вестник «Стар», собствен кореспондент.“ Писмо до Симон Ла Пар от жена му — Елизабет Тейяр. Писмо от инженер-конструктора Н. Форман до журналиста Ла Пар — предложение да посети фирмата „Травъл“… Почеркът на Форман беше ясен, едър, четлив…
— В осем часа сутринта — поясни шефът — инженер Форман заминава за филиала на фирмата. В десет, докато истинският Ла Пар спи след дългия полет, ти с неговите документи ще влезеш в територията на „Травъл“. Оттук започва рискът, но Бериман доказа, че той е в рамките на допустимото… ако не се допусне грешка. — Шефът ме погледна и се засмя: — Уверен съм, Ел, че ти ще се справиш. Гласът му стана твърд: — Разрешавам ти да използуваш всички средства.
— Като дублираше Джек — продължи той, — ти изучи системата за охрана на „Травъл“. Първи и втори пост са обикновени патрули. Те се интересуват от документите. Трети пост сме го купили. Луди пари дадохме, Ел, но твоят успех ще компенсира разходите. Обърни се към човека, сресан на прав път. Той ще бъде облечен с кариран костюм и, разбира се, ще те познае. Следващият пост е електронен. Възможно е да те прегледат с рентген. Не чакай това да стане. Прибегни до „Магнума“, само така ще можеш да проникнеш в кабинета на Форман и в сейфа. По коридорите има алармена телефонна инсталация. Това ще ограничи времето ти — най-много пет минути. Трябва да действуваш за четири минути. Не допускай да те спрат. Вдигни шум. Като се добереш до машината, незабавно катапултирай. Не се страхувай от нищо — където и да те изхвърли, ние ще те намерим веднага.
— Доколкото зная, Форман не е засекретен. Освен това срещал съм го без охрана. Защо да не започнем от него?
— Той е само един механик, Ел. Не знае нищо повече от нас.
— А какво знаем ние?
— Почти нищо.
— Какво влиза в това „почти“?
— Това, че рожбата на фирмата „Травъл“ се движи по вертикала.
— Не разбирам.
— Аз също.
— А информацията от външния пазар?
— В ЮАР и Япония се забелязва повишен интерес към работата на фирмата. Не са ни известни опити за внедряване. Инженерите на „Травъл“ са отказали да работят за Консултацията, пренебрегвайки обещанията на Кронър-младши.
— Който е способен да открадне яйцето, той ще открадне и кокошката. Нима там няма някой, комуто би се поискало да погъделичка господаря си?
— „Травъл“ няма господар, Ел.
— Значи ли това, че зад нея стои държавата?
— Да.
— Тогава…
— Ел, това не е обикновена операция. Ето защо с нея се зае Бериман, а сега… ти.
— Значи срещу мен ще бъдат не само охраната на фирмата, но и момчетата от „Бране“, „Интърстейт“, „Уекенхат“ — цялото индустриално контраразузнаване?… Смятате ли, че те няма да обърнат внимание на южноафриканския кореспондент?