Дейвид Морел
Шпионинът, който дойде на Коледа
През Средновековието по време на съвети, на които се обсъждали поверителни въпроси, на тавана бил окачван стрък роза и участниците се заклевали под него да не разкриват пред никого дискутираните теми. Това асоцииране на розата със секретността води началото си от един гръцки мит, в който богът на любовта дал роза на бога на мълчанието, подкупвайки го да запази в тайна греховете на другите богове. До ден-днешен розата остава символ на шпионската професия.
Благодарности
Специални благодарности на жителите в района на Кениън Роуд в Санта Фе, който включва „Асейкиа Мадре“, „Коралес“, „Камино дел Монте Сол“ и съседните им улици. Всяка Бъдни вечер те превръщат квартала си във вълшебна приказка, която привлича посетители от цял свят. Тяхното трудолюбие, ведро настроение и празнична гостоприемност са високо ценени. Американската асоциация по планиране съвсем заслужено включи Кениън Роуд в списъка с десетте най-красиви улици на Съединените щати.
Освен това съм задължен на следните хора:
Мери Кей Андрюс, чийто прекрасен роман „Синя Коледа“ стана причина за разговор, в който тя предложи да напиша коледна книга за шпионин;
К. Дж. Лайънс, вълнуващ романист („Линиите на живота“) и специалист по първа помощ за деца, който ми разказа за заместителите на бебешка храна и други подробности около грижата за пеленачетата, които бяха полезни на моя главен герой;
Роджър Купър, Питър Костанзо, Джорджина Левит, Аманда Фербър и чудесните хора от Вангард Прес/Персеус Букс;
Редактора ми Стив Сафъл; рекламния ми агент Сари Морел и моя интернет гид Нанси Каланта; както и Джейн Дистел, Мириам Годерич и останалите добри хора в „Дистел и Годерич Литеръри Мениджмънт“. Всички тези хора осветиха пътя ми.
Дейвид Морел
Първа част
Градът на Светата вяра
Коледните певци пееха:
Само че още не беше нощ и небето изобщо не беше ясно. Снегът се сипеше тихо, приличаше на студен прах, който отразяваше разноцветните лампи, накичени по кирпичените сгради от другата страна на кръстовището. Дори светофарите сякаш светеха празнично.
— Каква прекрасна Бъдни вечер! — възкликна възторжено някаква жена от тълпата, изпълваща „Аламеда“. Испанското наименование на тази улица произлизаше от тополите, които растели от двете й страни преди години, когато все още е била само алея. Въпреки че на тяхно място отдавна имаше канадски тополи, улицата си бе останала тясна и тротоарите й едва поемаха множеството, което се стичаше по нея от месата в катедралата „Свети Франциск“ и от изложбата на ледени скулптури на озеленения с дървета площад на Санта Фе, наречен Плаза, който съществуваше вече четиристотин години.
— Смяташ, че светлините на Плаза са нещо особено! — възкликна спътничката й. — Почакай да видиш Кениън Роуд. Километър и половина с коледна украса. Няма да съжаляваш, че дойде тук за празниците. От цял свят пристигат хора, за да видят Санта Фе по Коледа. Знаеш какво означава името му, нали? Санта Фе?
— В хотела чух някой да го нарича Необикновения град.
— Това е просто прозвището му. Санта Фе е основан от испанците. Името му означава Светата вяра. Идеално му пасва за това време на годината.
На мъжа с черното скиорско яке, който вървеше сред тълпата, изобщо не му пукаше за мира и доброжелателството. Беше четиридесет и пет годишен, но в резултат на трудния си живот изглеждаше по-възрастен. Беше широкоплещест, със сбръчкано лице и гледаше съсредоточено пред себе си като ловец, и за него предметите от двете му страни бяха само неясни фигури. До ушите му достигаха приглушени звуци. Коледните песни, камбанният звън, възклицанията на възхита пред празничната украса — всичко това не съществуваше за него, тъй като се бе концентрирал единствено върху жертвата си, от която го деляха петнадесетина души.
Мъжът, когото преследваше, носеше тъмносиня шуба и въпреки силния снеговалеж, качулката му беше свалена и на главата му се бе образувал тънък слой скреж. Преследвачът знаеше защо той не слага качулка. Бягащият мъж не можеше да си позволи тя да му пречи да вижда добре около себе си. В отчаянието си да намери път за бягство той гледаше по различен от преследвача си начин — не бе съсредоточил погледа си напред, а напрегнато се опитваше да забележи всичко наоколо.