Дясната ръка на Андрей беше вкочанена от студ. През тънката кожена ръкавица едва усещаше дръжката на пистолета. Той извади лявата си ръка от джоба на скиорското яке, прехвърли глока в нея, мушна дясната в якето и размърда пръсти, за да ги стопли. Следван от двамата си помощници, Андрей продължи да върви по следата под приглушената светлина на лампите. Стигна до една стена.
Обърна се надясно — ограда и стена на къща без прозорци. Нищо не сочеше, че някой е тръгнал в тази посока. Завъртя се наляво и съзря тясна улица между две редици ниски постройки. Половин дузина следи от стъпки водеха в тази посока. Андрей забърза по нея и видя, че следите намаляват все повече, докато не остана само един чифт.
Още малко и ще те пипна — помисли си той.
Изведнъж пред него се изпречи друга стена.
Колкото и да беше необяснимо, стъпките не завиваха обратно. Просто свършваха. Андрей се втренчи озадачено в тях. Приближи се още до стената. Тя беше направена от вертикално поставени дъски с височина около три метра.
Пьотър, няма начин да си се покатерил по тях, не и с една ранена ръка, не и държейки бебето под шубата. Тогава къде, по дяволите, си отишъл?
Объркан, Андрей пристъпи още по-близо и прокара ръка по дървената повърхност. Въздъхна с облекчение, когато една от дъските падна, като разкри близо до земята отвор, достатъчно широк, за да пропълзи през него човек.
Умно. Дали ни чакаш от другата страна, за да ни застреляш, щом се появим пред погледа ти?
Гласът на пахана изръмжа в слушалката под шапката му:
— Намери ли пакета! Клиентите ни ще бъдат тук всеки момент! Дори и да им върна парите, ще искат някой да бъде наказан, задето не са получили исканото. И това няма да съм аз! Ще погнат теб! И аз ще им помагам!
Андрей се приведе, за да разгледа по-внимателно отвора и промърмори в микрофона, закачен за ципа на скиорското му яке:
— Близо сме.
— Виждаш ли Пьотър?
— Прекалено рисковано е да говоря. Той ще ме чуе.
— Говнар такъв, вземи пакета!
Обидата му подейства като шамар.
— Не ме наричай така.
— Ще правя каквото си искам, качок4 нещастен.
Андрей се помъчи да запази спокойствие и да не се разконцентрира. Взря се в отвора с натежало сърце. Пристъпи наляво-надясно, като се опитваше да огледа терена от другата страна под всички възможни ъгли. Стъпките като че ли продължаваха право напред. Но това не доказваше нищо. Пьотър можеше да е завил и да се е върнал обратно, за да ги нападне, докато пропълзяват през дупката.
Губим време. Приятелю, няма да ти позволя да влошиш нещата още повече!
Той бръкна под якето си и измъкна радиопредавателя от колана на панталона си. Уредът беше изработен от черна пластмаса и имаше размерите на тесте карти. Руснакът го включи на честотата, която екипът беше използвал по-рано, и се ослуша за някакви звуци, които да му подскажат какво прави Пьотър. Чу задъханото дишане на човек, който се движи бързо.
Значи не ни причакваш от другата страна. Инсценирал си клопка само за да ни спреш, докато ти самият напредваш!
Вбесен, Андрей се провря през отвора.
Михаил и Яков го последваха, след което се разпръснаха, а той проучи обстановката, държейки в ръка готово за стрелба оръжие. Намираше се в двор, обграден от ярко осветени кирпичени къщи. Андрей се наведе да огледа следата и забеляза, че сега стъпките бяха разположени по-близо една до друга. Край тях се проточваше тънка кървава диря.
Почти те опипахме, Пьотър.
Той рече в микрофона:
— Не е нужно да става по този начин, приятелю. Върни пакета. Ще ти простим.
Не последва никакъв отговор.
После Пьотър го изненада, като отвърна:
— Кажи го отново, но този път по-убедително.
— А! — възкликна Андрей в микрофона, без да престава да върви по следата. — Значи не си ранен толкова тежко, че да не можеш да говориш. Радвам се да чуя гласа ти.
— Обзалагам се — отвърна Пьотър, дишайки тежко.
— Това, което ти казах, е вярно. Върни откраднатото. Ще се престорим, че това никога не се е случвало. Дори ще ти осигурим медицински грижи.
— Ами Виктор? — попита Пьотър. — Аз го убих. Нима ще забравиш това?
— Той беше новак. Почти не съм имал вземане-даване с него.
— Лоялността ти е трогателна.
— Имаш наглостта да ми говориш за лоялност?
— Изложих те пред пахана. Съжалявам.
— Докажи го. Върни пакета.
Пьотър не отговори. Чуваше се единствено затрудненото му дишане.
— Знаеш, че ще те хванем — каза Андрей.
— Опитайте се.
— Вслушай се в разума си. Губиш сили. Това може да приключи само по един начин. Спести си допълнителната болка. Предай ни детето.