— Мередит — каза накрая тя.
Слава богу — помисли си Каган. — Даде ми някаква информация за себе си. Забеляза, че до печката срещу него има нощна лампа.
— Ако се притеснявате да останете на тъмно с мен, включете онази нощна лампа. Светлината няма да се забелязва от улицата. Важното е да няма ярка светлина. Обещавам, че после ще ви обясня защо съм ранен и какво прави бебето у мен.
Мередит не отговори.
— Слушайте — събра сили Пол и продължи да говори. — Не съм искал да ви навличам неприятности. Възнамерявах да се скрия в бараката или в гаража. Но нещата не се развиха според плана ми. Съжалявам, че ви замесих, но вече няма връщане назад. Тези мъже са готови на всичко, за да се доберат до бебето. Не трябва да ги караме да мислят, че то е тук. Само така двамата със сина ви ще останете невредими.
Ако не държеше пеленачето в ръце, жената несъмнено щеше да сграбчи момчето и да избяга от къщата. Но бебето променяше нещата, затова тя остана на мястото си.
— Нали виждате колко съм безпомощен — продължи Каган. — Какво ще ви стане, ако пуснете пердето над мивката и включите нощната лампа? На вас няма да ви навреди, но може да спаси бебето.
Мередит продължи да се колебае, напрегнатите й черти издаваха колко е объркана.
— Освен това може да спаси и вас със сина ви — подчерта Пол. — Тук ситуацията ви е позната. Пеленаче, което се нуждае от помощ. Ранен мъж. Но нямате никаква представа за бедата, която ви дебне отвън.
Когато бебето проплака отново, жената сведе очи към нещастното му личице и се замисли. Погали тъмната му, рядка косица, после погледна намръщено към прозореца.
След това каза неохотно на момчето:
— Коул, направи каквото иска.
— Но…
— Направи го — рече твърдо тя, после добави по-меко: — Моля те.
Синът й я изгледа въпросително и се обърна към прозореца.
— Благодаря — каза Мередит.
Коул кимна и Каган не скри облекчението си.
Когато момчето тръгна към другия край на кухнята, Пол забеляза изненадано, че то леко накуцва. Коул се пресегна нервно над мивката и дръпна пердето. После включи нощната лампа, чийто тенекиен абажур на дупки с формата на елха приглушаваше светлината й.
Докато наблюдаваше клатушкащата се походка на момчето, което вървеше към сводестия вход на всекидневната, Каган престана да се мръщи, защото разбра на какво се дължеше накуцването. Единият му крак беше по-къс от другия. Токът на дясната му обувка беше с около пет сантиметра по-висок от този на лявата.
Въпреки това, Пол не спря да пришпорва наум момчето да побърза.
То натисна електрическия ключ на стената и угаси кухненската лампа. Сега единствената светлина в къщата идваше от нощната лампа, от камината и от лампичките на коледното дърво във всекидневната. Каган се обнадежди.
— Добре, казахте, че телефоните в къщата не работят. Но нямате ли мобилен телефон?
— Не — отговори неловко Мередит. — А вие!
Той си помисли за джоба на шубата, който се бе скъсал по време на бягството.
— Изгубих го.
— Той взе телефона на майка — обади се Коул.
— Той? — Пол запълзя мъчително към един от дървените столове до кухненската маса.
Момчето и жената не отговориха. Някъде в другия край на къщата един мъжки глас пееше: Навън е яслите, без кошче за легло… Каган установи с изненада, че се е заслушал и е разпознал гласа — беше на Бинг Кросби6.
Съсредоточи се, по дяволите! — рече си той.
— Някакъв мъж е взел мобилния ви телефон? — Дясната му ръка напипа стола и Пол изпита чувството, че е постигнал малка победа.
— Обещахте да ни кажете защо искат бебето — каза Мередит. — Направих грешка. Не знам защо ви внесох вкъщи.
— Внесли сте ме, защото сте чули детски плач. — Той се опита да събере сили. — Защото не сте намерили сили да оставите бебето навън в снега. — Пое си дълбоко дъх. — Защото сте добър човек и не може да не се погрижете за някого, който е ранен, особено в навечерието на Коледа.
Каган седна с усилие на стола. Погледът му се спря върху стенен телефон до нощната лампа срещу него.
По-точно върху това, което някога е било телефон. Някой го беше разбил на парчета с помощта на чук. Чукът лежеше върху плота на мивката.
— Мъжът, който отмъкна мобилния ви телефон, ли направи това! — посочи той към останките.
От това положение виждаше по-голяма част от извърнатото настрани лице на жената. Въпреки слабата светлина на нощната лампа, беше очевидно, че бузата й е насинена, а окото й е затворено от оток. В единия край на устата й имаше засъхнала кръв.
6
Популярен американски джаз и поп изпълнител (1903–1977 г.), носител на престижната награда „Грами“. — Б.пр.