Убиецът бе мушнал ръце в джобовете на якето си. Отвътре те бяха срязани, за да може лесно да стига до двата пистолета, пъхнати в колана на панталона му. И двата бяха със заглушители. Единият беше десетмилиметров глок, предпочетен заради огнестрелната му мощ и защото нарезите в цевта му заличаваха браздите по изстреляните с него куршуми. Така криминолозите не можеха да свържат куршумите с определен пистолет.
Обаче ако всичко вървеше по план, нямаше да има нужда от помощта на глока. Вместо това щеше да избере втория пистолет — двадесет и два калиброва берета — заради неговия финес. Дори и без заглушител, малокалибреното оръжие издаваше слаб шум. А със заглушител и инфразвуковите си муниции, изработени специално за надморската височина от две хиляди метра на Санта Фе, беретата беше възможно най-безшумният пистолет. И — нещо също толкова важно — по-слабата му огнева мощ означаваше, че изстреляният куршум няма да провали мисията, като премине през жертвата и нарани ценния предмет, скрит под шубата й.
Светофарът на кръстовището светна червено. Тъй като снегът продължаваше да вали, тълпата се скупчи, образувайки плътна преграда, която попречи на преследвача да се приближи до мишената си.
Внезапно от слушалката, скрита под черната му скиорска шапка, се разнесе мъжки глас:
— Мелхиор! Докладвай! — заповяда гласът. Името на преследвача беше Андрей. Неговият работодател — бивш следовател от КГБ — му беше измислил псевдонима Мелхиор, за да подсигури радиокомуникациите на екипа, в случай че някой неприятел подслушва тяхната честота. На пръв поглед безсмисленият избор беше озадачил Андрей, но после разбра, че според легендата Мелхиор бе единият от тримата мъдреци, които последвали Витлеемската звезда и открили Младенеца.
Микрофонът беше скрит под закачените за ципа на якето му билетчета за ски лифта, които бяха нещо обичайно в този планински курорт. За да не привлича внимание, докато отговаря, Андрей извади мобилния телефон от джоба на панталоните си и се престори, че говори по него. Въпреки руския му произход, американският му акцент бе доста убедителен.
Той натисна бутона на микрофона, за да предаде съобщението си.
— Здравей, чичо Хари. Току-що минах по улица „Аламеда“. Сега съм на ъгъла на „Пасео де Пералта“. — На испански това означаваше „пешеходната алея на Пералта“, а улицата беше кръстена на основателя на Санта Фе и губернатор на града в началото на XVII век. — Кениън Роуд е на отсрещната страна. Ще взема пакета и ще бъда у вас след двадесет минути.
— Знаеш ли къде е пакетът? — попита ядосано човекът отсреща, като не се стараеше да прикрие руския си акцент, нито нетърпението си.
— Точно пред мен — отвърна Андрей, преструвайки се, че говори по телефона. — Коледната украса е невероятна.
— Нашите клиенти ще пристигнат тук всеки момент. Донеси го!
— Веднага щом моите приятели ме настигнат.
— Валтасар! Гаспар! Докладвайте! — заповяда гласът.
Необичайните псевдоними бяха имената на другите двама мъдреци от легендата за Рождество Христово.
— Почти стигнахме — обади се в слушалката на Андрей друг задъхан глас с акцент. — Като вземеш пакета, ние ще блокираме всеки, който се изпречи на пътя ти.
— Добре. Утре ще гледаме футболния мач — каза Андрей в микрофона. — До скоро, чичо Хари.
Той носеше тънки кожени ръкавици на стрелец, които почти не предпазваха ръцете му от студа. Когато светофарът светна зелено, преследвачът пъхна телефона обратно в джоба на панталона си и мушна ръце в джобовете на подплатеното си с кожа яке, за да стопли пръстите си.
Тълпата пресече улицата, като продължи да закрива мишената — висок около метър и осемдесет мъж, който беше слаб, но изненадващо силен — нещо, в което Андрей се бе уверил лично по време на мисиите, които бяха изпълнявали заедно.
Както и от случилото се преди петнадесет минути.
Тъмна, средно дълга коса. Грубовати, но въпреки това, приятни черти, които очевидците трудно можеха да опишат по друг начин. Тридесет и няколко годишен.
Сега Андрей си даде сметка, че с това се изчерпваше всичко, което знаеше за този мъж, и се ядоса още повече. До тази вечер беше вярвал, че той и жертвата му са от един и същи лагер, дори нещо повече — че са приятели.
Ти беше единственият човек, на когото имах доверие, Пьотър. Колко още лъжи си изрекъл? Аз гарантирах за теб. Казах на пахана1, че може да разчита на теб. Ако не върна това, което ти открадна от него, той ще ме убие.