Бебето се разплака и затърси с уста гърдите на Мередит.
— Моля ви — обърна се към нея Каган. — Направете нещо. Ако мъжете отвън го чуят…
— Откъде да знам, че вие не сте този, който е опасен? — попита го тя.
Въпреки че вниманието й беше насочено към него, жената залюля инстинктивно бебето. Повишеният тон на гласа й го накара да протегне малките си ръчички разтревожено.
— Приличам ли ви на човек, който иска да ви нарани? — Пол усети, че кръвта от ръката му капе върху тухления под. Трябваше да се погрижи за нея, преди да изгуби толкова много кръв, че да остане съвсем без сили. — Приличам ли ви на човек, който е в състояние да ви нарани?
— Случиха се толкова много неща. Съпругът ми…
— Няма да ви удари отново — прекъсна я Каган. — Обещавам.
Думите му постигнаха желания ефект. Мередит застина намясто. Тя го изгледа втренчено, без да крие повече лицето си. Дори на слабата светлина си личеше, че бузата й е по-лилава, а окото — по-подуто, откакто я видя за пръв път. Цепнатината в ъгълчето на устната й беше по-голяма, отколкото му се беше сторила първоначално. Въпреки това, Пол остана с впечатлението, че някога е била привлекателна жена.
Много е слаба, защото е нервна — помисли си той.
— Няма да ме удари отново? — Гласът на Мередит заглъхна. — Иска ми се да го вярвам.
— Хей, Коледа е. Пожелайте си го и ще се сбъдне.
— Ако направите нещо на Тед, той ще си го изкара после на мен.
— Така ли се казва? Тед? Не се притеснявайте. Няма да направя нещо, заради което да ви нарани.
— Тогава как ще го принудите да спре?
— Хей, не обичате ли подаръците изненади? Помогнете на бебето и ви обещавам, че Тед няма да ви удари отново.
Каган не можа да си спомни някой някога да го е гледал по-втренчено.
— Не знам защо — рече жената, — но ви вярвам.
Бебето изплака и започна да рита в ръцете й. Тя бръкна под одеялцето му.
— Памперсът е подгизнал. Но аз нямам какво… Кърпа за съдове. — Мередит хвана бебето с една ръка, а с другата извади две кърпи за съдове от едно чекмедже. — Да видим дали още помня как се прави.
Тя разстла едната кърпа върху един от плотовете и сгъна другата. После сложи бебето върху първата кърпа и положи главата му върху импровизираната възглавница, която беше направила от втората.
Докато жената разкопчаваше гащеризончето на пеленачето, Пол осъзна, че Коул все още не е направил това, за което го беше помолил. Той отново се обърна настойчиво към него:
— Отиди в стаята си. Пусни телевизора. Отиди до прозореца във всекидневната. Виж дали някой наблюдава къщата. Ако я наблюдават, ги заблуди по начина, по който ти казах.
— Ами ако някой вече наблюдава къщата? — попита го момчето. Очилата правеха очите му да изглеждат огромни.
— Няма да се опитат да влязат веднага. Няма да са сигурни, че съм тук.
— Мислиш, че някой ще се опита да нахлуе вътре? — попита Коул с разтреперан глас.
Каган зърна някакво движение и се обърна към Мередит. Жената съблече гащеризончето на бебето и то сви крачета към коремчето си, сякаш да покаже колко е уязвимо. После изведнъж протегна ръчички и проплака.
— Няма да се опитат да нахлуят тук, освен ако не чуят плача му — каза Пол.
— Правя каквото мога — обади се рязко Мередит. — Трудно се вижда на тази слаба светлина.
— Не, нямах това предвид — отговори бързо Каган. — Моля за извинение.
— Какво? — погледна го изненадано жената.
— Предполагам, че думите ми са прозвучали като неодобрение. Нямах такова намерение. Сигурно често ви критикуват. Бебето не би могло да желае нищо по-добро от това, което правите за него.
Тя го изгледа, сякаш го виждаше за пръв път. После бебето се размърда отново и тя разгъна залепващите крилца на памперса. Коул продължаваше да стои в кухнята.
Трябва да го спечеля на моя страна — мислено реши Пол.
Той извади миниатюрния микрофон, който беше скрил под закачените за шубата му билети от ски лифта. Набута го дълбоко в един от джобовете на панталона си, където шумоленето на плата щеше да заглушава звука от гласовете им. После измъкна предавателя и го подаде на момчето.
— Какво е това? — попита с любопитство и подозрение Коул.
Каган извади слушалката от ухото си, избърса я в панталоните си и му подаде и нея.
— Това са двете части на устройство за двупосочна радиовръзка. Това е предавателят, а това — слушалката. Бутонът за пускане е от горната страна на предавателя. Копчето за силата на звука е отстрани. Копчето за честотата е от другата страна. Играеш ли видеоигри?
— Разбира се. — Коул изглеждаше озадачен от въпроса, сякаш нямаше човек, който да не играе видеоигри.