— Тогава трябва да умееш да правиш много неща наведнъж. Докато наблюдаваш за движение през прозореца, искам да държиш слушалката в ухото си и да сменяш постоянно честотата на предавателя. Може би ще попаднеш на канала, който използват онези мъже. Може би ще успеем да научим какво планират.
Момчето разгледа предметите, които държеше.
— Все едно слушаш с iPod7 — каза му Пол.
— Аха, iPod — Коул приключи с огледа на екипировката и кимна. — Ще се справя. — Събрал кураж, той влезе с накуцване във всекидневната.
Каган усещаше, че жената го е наблюдавала през цялото време, докато разговаряше с момчето. Сега бебето се размърда и тя махна памперса.
— Момченце — промърмори Мередит. — Като го гледам, е на не повече от четири-пет седмици.
— Пет седмици. Добро предположение — каза Пол. — Ако беше почакало още малко, щеше да стане коледен подарък.
Жената пусна памперса в коша за боклук под мивката.
— Бях забравила колко малки са бебетата. Има рождено петно на лявата си петичка. Прилича донякъде на роза.
— Детето на мира.
— Какво?
Каган осъзна, че е казал твърде много.
— Нали това символизират бебетата по това време на годината? Както се пее в коледната песен: Мир на земята, добруване за хората. Може да е малко сантиментално, но звучи добре.
Мередит отново го изгледа вторачено. След това пак прехвърли вниманието си върху бебето.
— Не е англо.
— Англо? — повтори озадачено Пол.
— Така местните наричат „белите“. Но не прилича и на латиноамериканче, нито на индианче. Кожата му е с цвят на канела. Прилича на…
— На бебе от Близкия изток. — Каган се изправи и залитна. Щом успя да си възвърне равновесието, той отиде до кухненската мивка и надникна предпазливо през пердето на прозореца.
— Нямам достатъчно големи безопасни игли, с които да закопчая тази кърпа, за да стане като памперс — рече жената.
Потръпвайки от болка, Пол свали шубата си, за да се освободи от тежестта на пистолета в десния й джоб. Когато я бе разгърнала, за да вземе бебето, жената не се бе сетила да повдигне капаците на джобовете от двете й страни, затова не бе разбрала какво има вътре. Той остави дрехата на кухненската маса, като се погрижи оръжието да не се удари в дървото и да възпроизведе звук, който да предизвика въпроси.
— Случайно да имате изолирбанд? — попита я Пол.
— Изолирбанд? Да, той би могъл да замести безопасните игли. Но как се сетихте за него?
— Изолирбандът има много приложения. Къде е?
— В долното чекмедже от лявата страна на мивката. Преди време тръбата течеше.
Каган отвори чекмеджето и извади ролката изолирбанд. Откъсна две парчета и ги залепи на местата, където Мередит притискаше сгънатата кърпа към коремчето на бебето. После откъсна още няколко, по-дълги, и ги залепи за ръба на плота.
— Тези засега няма да ми трябват — каза жената.
— Те са за нещо друго — отговори й Пол.
Той се обърна с гръб към нея, разкопча ризата си и я свали внимателно. Не искаше руските затворнически татуировки на гърдите му да я стреснат.
Въпреки че кожата му лъщеше от пот, Каган трепереше. Светлината на нощната лампа му помогна да потвърди предположенията си — куршумът беше минал през месестата част на лявата му ръка в областта между лакътя и рамото. Раната беше подута, но доколкото виждаше, костта и артерията не бяха засегнати. Това са добрите новини за лошите новини.
Той се опита да си вдъхне кураж за това, което трябваше да направи.
Ще се справиш — каза си, като се бореше с болката.
Мередит, която стоеше зад гърба му, очевидно беше видяла раната.
— Какво ви се е случило?
Пол не отговори.
— Да не би… Боже мой, това рана от куршум ли с? Прострелян ли сте?
— Докато спасявах бебето.
Потискайки замаяността си, той се наведе над мивката и насапуниса раната.
— Имате ли аптечка за първа помощ? — Положи усилие да не гримасничи, докато отмиваше сапуна с топла вода.
Изглежда, жената бе изгубила ума и дума.
— Аптечка за първа помощ? — Беше толкова объркана, че явно не можеше да схване какво я пита. — Първа помощ…? Съседното чекмедже горе.
Каган извади аптечката, отвори я и със задоволство видя, че вътре има антибиотичен крем. Докато мажеше внимателно раната, надникна през пролуката между завесите над мивката. Все още валеше сняг. Огледа двете дървета до койотовата ограда и улицата. Не се виждаше никой.
Може би ще извадим късмет — рече си той. — Разбира се, че ще извадим.
Забеляза един сух парцал до мивката. Като прехапа долната си устна, Пол го притисна към раната и го залепи за кожата си с парчетата изолирбанд. Докато увиваше няколко пласта около пострадалата ръка, за да направи стегната превръзка, лицето му се покри с пот.