Зачака да види дали ще избие кръв.
Бебето проплака. Той погледна през рамо и видя, че то се опитва да смуче едното си юмруче.
— С какво ще го нахраним? — попита Мередит.
— Нямате ли мляко?
— Бебетата не се хранят с обикновено мляко.
— Световната здравна организация има рецепта за спешни случаи, при която млякото се разрежда с вода и се добавя захар.
— Нямаме краве мляко, организмът на Коул не може да го усвоява. Имахме оризово, но свърши.
— Тогава сложете половин чаена лъжичка сол в четвърт литър вода.
— Сол?
— После добавете половин чаена лъжичка сода за хляб и три супени лъжици захар.
— Това ваша рецепта ли е?
— На „Мейо Клиник“ е.
Каган мушна пръст в дупката, която куршумът беше пробил в ризата му и скъса ръкава, за да направи място за превръзката. Щом я облече отново, каза на Мередит:
— Стоплете водата, докато солта, содата и захарта се разтворят.
— Световната здравна организация? „Мейо Клиник“? Откога шпионите знаят всичко за храненето на бебетата?
— Преди време бях охрана на един лекарски екип в Сомалия.
Пол реши, че това е достатъчно близо до истината, за да му повярват. Всъщност страната беше Афганистан и не ставаше въпрос за охрана. Задачата му беше да се преструва, че е член на медицинския екип и да се опита да измъкне информация от афганистанските селяни за местоположението на тренировъчните лагери на терористите. Познанията му за това, как може да бъде спасен животът на едно бебе, можеха да му осигурят нужното съдействие.
— Бебетата гладуваха — добави той. — Лекарите ми обясниха какво да правя. Беше хубаво, че можех да помогна.
Мередит притисна пеленачето към гърдите си, сякаш искаше да потвърди думите му.
— Сместа няма да замести храната. Но ще му осигури електролити и ще го предпази от обезводняване — продължи Пол. — Бебето ще се нуждае от около триста и петдесет милилитра през следващите дванайсет часа. След това вече ще трябва да му намерим мляко.
Дванайсет часа — помисли си той. — Ако дотогава не сме извън опасност, ще е без значение дали бебето ще получи храна, или не.
— Идва някой — обади се Коул от всекидневната.
Като държеше под око сенките от двете си страни, Андрей продължи да върви по следите.
Снегът вече стигаше до глезените му. Отпечатъците от стъпки пред него бяха станали почти незабележими.
Два чифта завиваха към една къща вдясно. По-нататък други два чифта се отклоняваха към една къща вляво. Следите бяха успоредни и не бяха оставени от човек, който си е тътрил краката. Но Андрей подозираше, че ако Пьотър е използвал оръжието си, за да принуди някой минувач да го отведе в къщата си, вероятно го е направил с опрян в гърба му пистолет. В такъв случай единият чифт следи щеше да е пред другия. Освен това предните стъпки щяха да са неравномерни — свидетелство, че човекът е бил блъскан.
Андрей продължи нататък и на слабата светлина, която се отразяваше в снега, видя, че са останали само един чифт пресни следи. Забеляза, че те са успоредни на друг чифт стъпки, почти напълно затрупани от снега и насочени срещу него, които очевидно идваха от една къща, разположена в далечния край на уличката.
Твои ли са тези следи, Пьотър? — помисли си обнадеждено той. — Пипнах ли те най-сетне? Или може би това е капан.
Андрей забави крачка, като оглеждаше внимателно снежната покривка пред себе си. Студът скова страните му и мислите му отново поеха в друга посока. Веднъж, по време на службата му в руската армия, беше марширувал двадесет и четири часа в снежна виелица. През цялото това време не беше пил и ял нищо, защото водата и провизиите му бяха замръзнали. Правим това, за да се калите — бяха му казали офицерите.
Е, тези копелета постигнаха целта си — помисли си горчиво той. — Едва ли някой би могъл да бъде по-издръжлив и по-твърд. И ти, Пьотър, скоро ще разбереш какво означава това.
Единствените останали скорошни стъпки завиваха наляво към една койотова ограда от кедрови клони. На това място в оградата имаше порта. Андрей забеляза, че другите следи, които бяха почти заличени от снега, идваха от същата порта.
Оставени са от някого, който е излязъл да разгледа коледните украси и после се е прибрал — реши той. Усети, че тръпката от преследването започна да се изпарява. — Вървял съм по следите на някого, който живее в квартала. Изгубих ценно време. Трябваше да остана с Михаил и Яков и да продължа да претърсвам района около Кениън Роуд.
Чакай. Не прави прибързани заключения.