Застана на сводестия вход към всекидневната.
— Какво виждаш?
— Един мъж. — Гласът на момчето звучеше уплашено.
Само един? — помисли си Пол. — Не, трябва да са повече. После му хрумна, че преследвачите може да са се разделили, за да покрият по-голям район. А може би това е фалшива тревога.
— Коул, спомни си какво ти казах — прави се, че не го забелязваш. Преструвай се, че се любуваш на снега.
— Не съм на прозореца. Той не знае, че го наблюдавам.
— Как така?
— Седя на един стол, който е далече от камината и от светлините на елхата. Тук е тъмно. Не може да ме види.
— Сигурен ли си?
— Хей, аз съм просто едно малко дете. Никой няма да обърне внимание на малко дете, сгушено в стол. А и не виждам как би могъл да ме забележи.
— Какво прави?
— Просто върви край къщата. Сякаш разглежда коледните украси и снега. Вече го няма.
— Може би наистина се наслаждава на светлините и на снега. Може би живее някъде наоколо.
— Преместихме се тук в началото на лятото. Не познавам всички съседи, но не съм го виждал преди.
— Може би отива на гости на някого. Опиши ми го.
— Не можах да го разгледам добре. Висок е — това поне видях. С широки рамене. Носи шапка, която покрива ушите му. И има формата на главата му.
— Нарича се скиорска шапка. — Каган бе връхлетян от предчувствие за надвиснала опасност. — Какъв цвят е якето му?
— По него имаше сняг, но мисля, че беше тъмно.
— А шапката му? И тя ли е тъмна?
— Върху нея имаше прекалено много сняг. Не мога да кажа.
Не позволявай на момчето да усети какво изпитваш.
— Това е правилният отговор, Коул. Винаги си признавай, когато не можеш да отговориш. Един шпионин толкова много искаше да запази работата си, че вместо истината каза на шефовете си това, което искаха да чуят. И причини доста неприятности на света. От коя посока дойде мъжът?
— Отдясно.
От Кениън Роуд — помисли си Пол.
Момчето заговори отново:
— Тъмна… как я нарекохте… скиорска шапка? Да не би някой от мъжете, които ви преследват, да носи такава? Почакайте. Ето го, връща се. Този път отляво. Връща се по пътя, по който дойде.
На Каган отчаяно му се прииска да отиде във всекидневната, да се сниши на пода и да погледне през прозореца. Но не посмя да го направи, защото рискуваше да го забележат.
— Този път, изглежда, бърза — обади се Коул.
Руснакът изобщо не се учуди. Мъжът отвън — навярно беше Андрей, ако се съдеше по описанието на момчето — сигурно бе проследил всички онези стъпки, докато последният чифт не го е довел до къщата. Но номерът на Пол е проработил и Андрей е решил, че следите са оставени от един и същи човек. Сега е ядосан, защото е изгубил ценно време.
— Пак си замина — каза момчето.
— Това е добре. Все пак продължавай да наблюдаваш.
Джуди Гарланд пееше на заден фон: Направи си весела малка Коледа само за теб. Единствените други звуци бяха пращенето на едно дърво в камината и хленченето на бебето.
Трябва да го накарам да спре да плаче.
Като се опитваше да прикрие обзелото го напрежение, Каган се извърна от сводестия вход на всекидневната и погледна към Мередит и детето.
— Какво става със сместа?
Жената стоеше на разстояние от тенджерата върху газовия котлон на печката, като държеше бебето далече от пламъка.
— Притоплям я. Но как да го нахраня? Нямам шише с биберон.
— Имате ли чаша за алкохол?
— Предполагам, че ще се намери поне една. — Гласът й прозвуча остро.
Пол забеляза, че жената гледа намръщено една почти празна бутилка уиски върху кухненския плот. До нея имаше чаша за алкохол.
— Разбирам какво имате предвид.
— Надявам се, че няма да започнете да пиете — рече тя.
— Не се тревожете. — Каган взе чашата, застана в единия край на мивката, който не се виждаше от прозореца, и я изплакна от алкохола с гореща вода. — За едно бебе няма да е проблем да пие от нещо с толкова малък отвор.
— Не. Когато се роди Коул, педиатрите ми казаха да не му давам да пие от чаша, преди да е навършил четири месеца.
— Всъщност бебетата са способни да пият от малък съд скоро след раждането си.
— Измисляте си — рече Мередит. — Наистина ли очаквате да повярвам, че и на това са ви научили в Световната здравна организация?
— Сериозно. Номерът е как го правите. — Той се приближи до нея и имитира, че слага ръка под бебето, за да направи демонстрация. — Накланяте го леко назад ето така. Слагате ръка под главата му, за да му пазите врата. Притискате чашата към горната му устна. Не наливате. Така ще се задави. Ако го оставите само да прецени колко да изпие, то ще се справи чудесно със задачата.