Руснакът хвърли тревожен поглед към прозореца, после отиде до печката и започна да бърка течността, за да се разтворят по-бързо солта и захарта. Лъжицата издаде стържещ звук.
— Коул, някаква следа от движение отвън? — Въпреки привидното си спокойствие, Пол прецени, че пулсът му е достигнал сто и двадесет удара в минута. Вените му бяха набъбнали от напрежение.
— Не — отговори момчето.
— Справяш се отлично. Продължавай да наблюдаваш.
Бебето се размърда, сякаш се канеше да заплаче. Той извади бързо лъжицата и капна малко от разтвора върху вътрешната страна на китката си.
— Постоплила се е. Готова е. — Изключи печката и пресипа течността в чашата. — Напълних я до чертичката, отбелязваща една унция9. Можем да измерим количеството, което ще изпие бебето.
Мередит хвана пеленачето по начина, който й бе показал Каган, за да предпази врата му.
— Хайде, приятелче. — Тя взе чашата от руснака. — Има ли си име?
Той не отговори.
— Съжалявам. Предполагам, че това не е сред нещата, които трябва да знам.
— Всъщност така и не ми казаха как се казва. — Инстинктът му подсказваше да не разкрива повече информация, но това така или иначе вече беше без значение. Ако мъжете отвън хванеха жената, последиците щяха да са фатални независимо дали знаеше нещо за бебето, или не.
Той смени темата.
— Облечена сте така, сякаш се каните да ходите на парти.
— Родителите на един съученик на Коул ни поканиха на гости — отговори унило тя.
— Ще се притеснят ли от отсъствието ви? — попита бързо Пол. — Ще се чудят ли къде се губите? Ако не успеят да се свържат с вас по телефона, може би ще се разтревожат достатъчно, за да…
— Преди да счупи телефоните, Тед им се обади и каза, че Коул е болен.
— А. — Напрежението в гласа на Каган намаля. — Тед е умен мъж.
— Да. Умен мъж. — Мередит си пое дълбоко дъх и сведе поглед към бебето. — Бях забравила какво е да държиш толкова безпомощно същество в ръцете си. Точно така, приятелче. Продължавай да сърбаш. Обзалагам се, че си жадно. Не се безпокой. Имаме много и всичкото е за теб.
— Не съвсем — каза Пол. Беше обезводнен от кървенето и изпитваше ужасна жажда. Бръкна в аптечката за първа помощ, отвори едно шишенце тиленол10 и напъха четири таблетки в пресъхналата си уста. После се приведе, за да не се вижда силуетът му през прозореца, и се върна при печката, увери се, че дръжката на тенджерата не е прекалено гореща и изсипа част от разтвора в една чаша, която намери край мивката.
Отпи две големи глътки, за да преглътне таблетките. Усети вкуса на солта и захарта. Стомахът веднага го присви, усилвайки още повече гаденето, предизвикано от раната му. Той изчака малко и отпи още една глътка, топлата течност изпълни устата му.
— Виждаш ли нещо, Коул?
— Изглежда наистина си е отишъл — отвърна момчето от всекидневната.
— Въпреки това, не спирай да наблюдаваш. Предпазливостта никога не е излишна. Шпионите винаги си имат едно наум.
— Сменям непрекъснато честотите на предавателя, който ми дадохте, но не чувам нищо. Може би не го правя както трябва.
— Щом играеш видеоигри, сигурен съм, че ще се справиш и с този радиоприемник. — Микрофонът в джоба на панталона на Пол беше прекалено далече от устата му, за да се чуе нещо, в случай че Андрей подслушваше първоначалната честота, която бяха използвали. — Онези мъже няма да говорят, освен ако не е наложително. Шансът да уцелиш честотата, която използват в момента, е минимален. Но сме длъжни да опитаме всичко. Справяш се чудесно.
Каган изключи нощната лампа и Мередит не възрази — явно вече му имаше достатъчно доверие. Възползвайки се от прикритието на тъмнината, той открехна завесите на прозореца с още няколко сантиметра.
Различи очертанията на коловете на койтовата ограда през сипещия се сняг. Оглеждаше се за някакво движение в сенките отвъд нея.
— Мередит, опишете ми плана на къщата.
Андрей пропълзя чевръсто през снега, който се бе натрупал в основата на оградата. Дишането му се учести, а горещината от възобновения лов прогони студа от бузите му. Когато се отдалечи на безопасно според него разстояние от къщата, той се изправи и вдигна поглед към един електрически стълб.
Към къщата отиваха два кабела. Той напрегна очи в слабата светлина, която се отразяваше от снега, и видя, че един от кабелите минава през прикрепен към стълба изолатор — това беше електричеството. Другият кабел беше за телефон или за кабелна телевизия. После се сети за сателитната чиния, която бе видял на покрива, и реши, че вторият кабел все пак трябва да е за телефона.