— Шансовете ни са доста добри, стига аз да не съм застреляният — каза Яков.
— Пьотър е ранен и слаб от загубата на кръв — възрази Андрей. — Мерникът му едва ли ще е точен. Има голяма вероятност и тримата да останем невредими.
— Тази „голяма вероятност“ не ми вдъхва кураж. Онзи, който атакува къщата фронтално, поема най-голям риск. Как ще решим кой…
— И двамата звучите като баби. Аз ще нападна фронтално — каза раздразнено Андрей.
Те го изгледаха втренчено.
— Пьотър знае, че аз съм този, от когото трябва най-много да се страхува. Ще се покажа пред фасадата на къщата. Вниманието му ще бъде съсредоточено върху мен. Това ви дава по-добра възможност да проникнете вътре от различни посоки. Ако синхронизираме прецизно атаката…
— Имаме си компания — предупреди ги Яков.
Андрей се обърна към улицата. Отначало се притесни, че пристига полиция. Но фигурата, която видя, беше сама и крачеше бавно през снега — мъж със закопчано бледосиво палто и шапка с наушници. Вървеше със силно наведена глава и имаше изтощен вид.
Прекалил е с празнуването? — зачуди се той. — Или просто крие лицето си от снега.
После му хрумна друга мисъл.
А може би е полицай, който разиграва някаква инсценировка. В такъв случай няма да е сам. Навярно ни подготвя някакъв капан.
Андрей си помисли за пахана, за клиентите, за Пьотър. За жена си и дъщерите си.
Мъжът се приближи и се запъти с тромави крачки към противоположната страна на уличката, към портата.
Ще рискувам — реши Андрей.
— Отиваме в Санта Фе заради някакво си бебе?
— Да, Пьотър. Заради Детето на мира.
— Не разбирам.
— Не четеш ли вестници? Не гледаш ли новините по телевизията?
— Новините? Да, бе. Всичко, което ни казват в тях, е пропаганда, също както правеха в Русия.
— Значи никога не си чувал за Ахмед Хасан?
— Така ли се казва детето?
— Баща му. Той е акушер.
— Андрей, английският ми не е…
— Хасан изражда бебета. Той е хирург, който в миналото е практикувал лечение на палестинци, ранени по време на престрелки с израелците. През годините е оперирал близо две хиляди пациенти с огнестрелни рани. „Но това не промени нещата към по-добро“, казва самият той. Затова сменил специалността си и станал акушер. Хиляди деца са на този свят благодарение на него, много повече от всички пациенти с огнестрелни рани, които е спасил. Както казва на последователите си, той е избрал живота вместо смъртта, надеждата вместо омразата.
— Последователи? Говориш така, все едно Хасан е някакъв религиозен водач.
— В известен смисъл наистина е такъв. Въпреки че няма такива пълномощия, речите му са толкова пламенни, че много хора се екзалтират от самото му присъствие. Той говори като пророк и с всеки изминал ден привлича все повече последователи. Те вярват, че той е имал видение. Хасан проповядва, че палестино-израелският конфликт ще доведе до унищожението на региона, а покрай него и на целия свят. И много палестинци — онези, които са уморени от десетилетията на убийства и разрушение — са съгласни с него. „Децата — напомня им той. — Мислете за нашите деца. Ако наистина ги обичаме, ако ги ценим толкова, колкото твърдим, ще им осигурим бъдеще и траен мир“.
— Мир. Ти използва тази дума, за да опишеш бебето.
— Да, Пьотър. Детето на мира. Детето на ХАСАН. Враговете му ни дават три милиона долара, за да го отвлечем вместо тях.
— Планът на къщата? — В гласа на Мередит прозвуча тревога. — Защо ви интересува?
Каган различи силуета й в сумрака на кухнята — беше застинала, с допряна до устните на бебето чаша.
— Без конкретна причина — отговори той. — Обикновена предпазна мярка. Начин да си запълня времето.
— Предпазна мярка?
— Така ще съм подготвен.
— Подготвен за какво? Нали чухте Коул. Мъжът си отиде.
— Може би. Хубаво е човек винаги да разполага с резервен план.
Светлината беше прекалено оскъдна, за да види очите на Мередит, но беше сигурен, че го гледат с притеснение. Тъмното петно, което представляваше главата й, кимна към сводестата врата до хладилника и фризера, които бяха разположени в една ниша в задната част на кухнята.
— Там се намират фурната и пералното помещение — рече тя. — Има и малка баня, която е просто една тоалетна с мивка.
— Тези помещения имат ли прозорци?
— Не.
Отговорът й изпълни Каган с облекчение.
— А останалата част от къщата? Коул каза, че стаята му е разположена отпред.
— Да. Отпред са всекидневната, една баня и стаята на Коул.