Той отиде при микровълновата фурна, която стоеше на плота от дясната страна на газовата печка. Плотът се намираше до вратата, през която се излизаше на двора. Пол отвори микровълновата, напъха вътре двете парчета смачкано фолио, мушна тубата с лепило между тях и нагласи таймера на две минути.
— Почакайте — предупреди го Мередит. — Не е безопасно да пускате микровълновата с тези неща вътре.
— Просто ще я оставим така. С нагласения таймер. — Той завъртя фурната с лице към страничната врата.
Шубата му лежеше върху плота. Каган извади пистолета от десния й джоб, чието дъно беше срязал леко, така че да има място за заглушителя.
Въпреки че беше доста тъмно, беше очевидно, че Мередит го наблюдава с ужас. Каган си представи колко страховито изглежда в очите й оръжието с металния цилиндър, прикрепен към цевта му.
— И това е било с вас през цялото време? — попита го тя.
— Не намерих подходящ момент да ви кажа.
— Можехте да ни убиете, когато си поискате.
— Фактът, че не ви заплаших с него, би трябвало да ви подсказва, че съм съвсем различен от мъжете отвън.
— Ако изобщо са отвън все още — отбеляза Мередит и Пол я остави да потърси спасение в тази мисъл. — Не обичам оръжията — добави тя.
— И аз не ги харесвам особено, но понякога са полезни. Всъщност, не би било зле да разполагаме с още оръжия. Съпругът ви има ли ловна карабина или ловджийска пушка?
— Тед не е ловец.
— Някои хора държат оръжие вкъщи, в случай че някой влезе незаконно.
— Не и ние. Никакви оръжия. Не и с Коул в къщата. — Тя започна да казва още нещо: — Не и с… — Каган мислено довърши изречението: Не и с алкохолните проблеми на Тед.
Той бръкна механично в левия джоб на шубата, но всичко, което напипа, беше скъсан плат. По-рано тази вечер там имаше два резервни пълнителя с амуниции, но ги беше изгубил някъде по време на бягството.
Разполагам само с амунициите в пистолета — помисли си. — Петнайсет патрона в пълнителя плюс един в патронника. Не са много.
— Къде са аерозолните ви флакони? — попита той. — Препарати за почистване на прозорци и лъскане на мебели, каквото и да е от този сорт.
Мередит отново не му зададе никакви въпроси.
— В шкафа над хладилника.
Каган отвори шкафа и свали долу четири флакона под налягане. Два от тях остави до страничната врата на кухнята.
Бебето проплака.
Без да изпуска другите два флакона, той отиде при коша за пране и надникна вътре, като силно се надяваше, че пеленачето няма да се разплаче.
— Сънува — рече Мередит.
— Бебетата сънуват?
— Не са ли ви казвали от Световната здравна организация?
Пол я изгледа.
— Съжалявам. — Тя отмести очи.
— Хуморът винаги е добре дошъл. Повдига духа. — Той погледна отново към бебето. — Странно какви трикове поражда съзнанието.
— Трикове?
— Докато бягах от мъжете отвън по Кениън Роуд, бебето ме риташе от време на време. А аз бях толкова замаян, че имах чувството, че едва ли не то ме напътства, че ми показва накъде да вървя, сякаш искаше да ме доведе тук.
— Както казахте, били сте замаян.
От другата стая се чуваше песента: Ще се прибера за Коледа, в изпълнение на Розмари Клуни12.
Каган си пое дъх.
— Май ще е по-добре да се залавям за работа. — Той пъхна пистолета в колана си, наведе се и се промъкна във всекидневната.
Камината се падаше вляво и приличаше на тази във фоайето на хотела му. Огнището се намираше на една стъпка над пода. Имаше овален отвор и извити стени. Огънят бе угаснал и се бе превърнал в жарава, така че вероятността да го забележат беше още по-малка. Без да обръща внимание на впилото се в дясната страна на кръста му оръжие, Пол се обърна надясно. В средата на полутъмната стая имаше голям кожен фотьойл, който бе обърнат с лице към прозореца.
— Как върви наблюдението, Коул?
— Трудно е да се взираш в нещо толкова дълго време — чу се гласът на момчето от посока на фотьойла. — Все още не мога да хвана нищо по предавателя.
— Справяш се чудесно. Скоро ще те сменя.
Коледното дърво се намираше до отсрещната стена. Все така приведен, Каган отиде при него и изключи лампичките.
Вече е достатъчно късно — реши той. — Една елха с угаснали лампички няма да изглежда необичайно.
Входната врата беше вдясно от прозореца. Пол се промъкна до нея и се увери, че е заключена. После остави двата флакона до вратата.
Запъти се към задната част на всекидневната. Песента на Розмари Клуни се чуваше от една отворена врата от дясната страна на камината. Влезе в кабинета и видя пред себе си маса с три компютърни монитора и три клавиатури. Самите компютри се намираха под масата. Въпреки тъмнината, остана с впечатление, че в стаята има множество лавици с електронни уреди.
12
Американска певица и актриса (1928–2002 г.), наградена посмъртно с „Грами“ за цялостен принос към музиката. — Б.пр.