До леглото се виждаха неясните очертания на няколко куфара.
— Да не заминавате някъде? — попита Каган.
— По-далеч от съпруга ми — веднага щом тази вечер отворят Кениън Роуд за автомобили.
— Обзалагам се, че ви се иска да бяхте тръгнали по-рано.
— Тогава щях да изпусна цялата тази предколедна забава.
— Аха, голям купон.
Той вдигна един стол върху леглото, после премести нощното шкафче и две лампи до куфарите, създавайки допълнителни препятствия, които да забавят всеки, решил да проникне в къщата през прозореца над леглото. Избута едно високо бюро пред другия прозорец, като по този начин го блокира отчасти. После отиде при третата лампа, изключи я от контакта и отряза кабела. Завърза го за крака на един шкаф до вратата и го опъна до една тоалетна масичка, залагайки още един капан.
Благодарение на светлината на една стенна лампа в банята до спалнята забеляза флакон с лак за коса и още един — с пяна за бръснене. Пол излезе от спалнята и остави двата флакона в края на коридора.
Когато се прокрадна в стаята на Коул, видя малък телевизор, на екрана на който Бинг Кросби пееше монотонно Бяла Коледа на войниците в една странноприемница, а през това време една от задните стени на декора се отвори, разкривайки мост над поток, над който се сипеше сняг. Премина теглена от кон шейна. Всички изглеждаха щастливи. Каган изключи телевизора.
Стаята имаше само един прозорец и той гледаше към предния двор на къщата. Руснакът избута едно бюро пред него, но то се оказа по-ниско от онова в спалнята и се наложи да сложи телевизора отгоре, за да препречи прозореца.
Заложи още един кабел като капан. После извади чекмеджетата от бюрото на Коул и ги нареди по пода на стаята. Извади чекмеджетата от бюрото в голямата спалня и направи същото. Накрая взе чекмеджетата от тоалетната масичка и ги наслага по пода на коридора.
Пистолетът се вряза още по-силно в кръста му. Когато се промъкна отново в кухнята, пламъкът под тенджерата с вода едва се забелязваше в мрака.
— Значи се нарича коледна роза? — Останал почти без сили, Каган се отпусна върху един стол и си пое няколко глътки въздух.
— Добре ли сте? — попита го Мередит.
— По-добре от това няма накъде — излъга я той. — Разкажете ми за коледната роза.
— Наистина ли искате да знаете?
— Повярвайте ми, не бих ви питал, ако не исках.
— Ами това е вид вечнозелено растение — отговори тя.
Той кимна, окуражавайки я да продължи.
— В някои райони на Европа расте през зимата. Приспособява се към студа и често цъфти около Коледа. Има големи бели цветове.
— Значи не съм халюцинирал.
— Дори има легенда за коледната роза.
— Разкажете ми я.
— Едно малко момиче видяло даровете, които влъхвите били оставили на Исус: злато, ливан и смирна.
— И? — Каган искаше да я накара да продължи да говори.
— Малкото момиче се разплакало, защото не притежавало нищо, което би могло да поднесе на младенеца. Тогава се появил един ангел, разчистил снега от земята и докоснал оголената земя. Момиченцето видяло, че там, където били покапали сълзите му, поникнали бели цветя. Вече имало какво да даде на младенеца — коледна роза.
Пол събра сили и се изправи. Застана на безопасно разстояние от прозореца и затърси с поглед движещи се в снеговалежа сенки.
— Бели цветя. Точно това видях.
— В Лос Анджелис обичах да се занимавам с градинарство — продължи Мередит. — Бях чувала за коледните рози, но така и не успях да отгледам нито една. Когато се преместихме тук, си мислех за ново начало и реших да пробвам още веднъж. Един служител в местен разсадник ми каза, че си губя времето, защото не са подходящи за тънката, скалиста почва на Санта Фе, но трябва да съм си помислила, че ако успея да отгледам поне едно стръкче от тези цветя, това ще бъде нещо като знак, че нашите проблеми с Тед са останали в миналото. Не точно чудо, но нещо подобно. И коледната роза наистина разцъфна. Тя…
Мередит не се доизказа.
— Съжалявам — рече Каган.
— Предполагам, че това е просто едно инатливо цвете. Утре с Коул ще си тръгнем. — Значимостта на думата изглежда я стресна. — Утре.
Не й отнемай надеждата — помисли си Пол и каза на глас:
— На сутринта ще ви помогна.
Продължаваше да вали сняг. Броди се наведе и нарисува с пръст схема на къщата.
— Стаята на Коул е отпред, вдясно. До нея има баня. — Той посочи една врата в коридора. — После е всекидневната.
Андрей, Михаил и Яков бяха застанали до него и изучаваха неясните линии в снега.
— А отзад? — попита Андрей.