— Виждам, че още не е спряло да вали.
— Нощта е прекрасна, само за разходки — отговори Андрей.
— Посетихте ли Кениън Роуд? — поинтересува се червенокосата жена.
— Много е впечатляващо.
— Това е най-голямата атракция в навечерието на Коледа. Всъщност през цялата година. Радвам се, че не сте я пропуснали. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Не, благодаря.
— Трябва да сте се регистрирали в хотела, когато не съм била дежурна. Не си спомням да съм ви виждала преди.
— И аз не си спомням да съм ви виждал. Върнахме се само за да вземем от стаите си няколко подаръка за едно парти.
— Надявам се да си прекарате добре.
— И ние.
Както можеше да се очаква на Бъдни вечер, от стаите не долиташе нито звук, защото всички гости бяха отишли на вечеря, да разглеждат атракциите или може би да чуят литургията в близката катедрала. Но въпреки че не съществуваше реален риск да бъдат прекъснати, петимата мъже трябваше да действат максимално бързо.
Докато Андрей разговаряше с рецепционистката, Михаил пристъпи зад нея, заби във врата и една спринцовка и натисна буталото.
— Хей! Какво пра…
Бързо действащата отрова накара жената да потръпне. Пет секунди по-късно тя се свлече безжизнена върху бюрото.
Другите мъже свалиха зимните си ръкавици и отдолу се показаха латексови. В грижливо изрепетирана последователност Михаил грабна пропуска на рецепционистката от бюрото, върна се в началото на коридора и отвори вратата на една служебна зона. Каган и Яков вдигнаха мъртвата жена, пренесоха я вътре и оставиха трупа. После се върнаха в коридора и затвориха вратата, която се заключи автоматично.
През това време Андрей и Виктор се изкачиха по едно извито стълбище и се спряха пред трите врати, които водеха към апартамента на мишената.
Останалите се присъединиха към тях.
Андрей погледна ръчния си часовник и кимна. Всичко се развиваше по план. Шест минути по-рано, в 8,00 вечерта, скрити сред тълпата от туристи на побелелия от сняг площад, мъжете бяха видели как Хасан, жена му и четиримата им телохранители се качиха в лимузината, която щеше да ги откара до офиса на губернатора на Ню Мексико. В 9,00 часа Хасан щеше да застане пред телевизионните камери и да произнесе първата от многото възторжени речи за новороденото Дете на мира и надеждите си за Близкия изток.
Но точно преди началото на речта, съпругата на Хасан щеше да получи обаждане по мобилния си телефон. И щеше да отговори на обаждането, защото изписаният на дисплея номер щеше да принадлежи на бавачката на нейното бебе.
Гласът обаче щеше да е мъжки. Той щеше да й разкаже в цветисти детайли какво се е случило с детето. И щеше да подчертае, че ако Хасан обича сина си, ще отмени речта.
И никога няма да държи отново подобни речи.
Каган се взираше в прозореца и търсеше скрити сред сипещия се сняг сенки.
Един от тях ще се опита да отвлече вниманието ми отпред — мислеше си той. — Вероятно Андрей. Приготвил съм му достатъчно клопки. Ето така разсъждава той. Междувременно Михаил и Яков ще нападнат отстрани. Но не трябваше ли вече да са предприели нещо? — зачуди се Каган. — Може би съм успял да ги заблудя. Мина доста време. Може би няма да се случи нищо. Може би са се върнали на Кениън Роуд.
Бебето проплака.
— Мередит? — каза той.
— Просто е неспокоен. Сигурно отново сънува.
— Не звучеше доволно.
— Сложих малкия си пръст на устните му. В момента го смуче. Вече се успокои.
— Не му позволявайте да се разплаче.
— Той е добро бебе. Няма да плаче.
Пол нито веднъж не погледна към жената. Взираше се напрегнато в прозореца, с пистолет в скута.
После продължи разказа си, опитвайки се да успокои Коул и Мередит, като се надяваше, че така ще превъзмогне умората и ще остане нащрек.
— В онези дни Йерусалим е бил столица на Израил. Управлявала го една римска марионетка на име Ирод, който се самопровъзгласил за цар на юдеите. Ирод бил голям параноик. Четиридесет години по-рано един бунт го принудил да избяга от Израил. Римляните нанесли жесток ответен удар и с помощта на хиляди калени в битките войници възвърнали властта на Ирод. След този случай той смачквал в зародиш всеки възможен опит за въстание, като веднъж стигнал дотам, че убил една от жените си, майка й и няколко от синовете й.
Една сутрин стражите на източната стена на Йерусалим му докладвали, че към града се приближават трима чужденци на камили. Самоувереното им поведение подсказвало, че са от знатно потекло. Когато стигнали до портата, те съобщили, че са свещеници с тайна мисия и поискали да поднесат почитанията си на Ирод. Как е реагирал той според теб, Коул?