— Дестабилизират?
— Да я отслабят. От шпионска гледна точка това била брилянтна тактика. Ако Ирод вземел решение да заповяда на хората си да потушат всеки признак на възможен бунт, ако за новородения владетел се разчуело из цялото царство, той вече нямало да е в състояние да се съсредоточи върху управлението на страната. Тогава Персия можела да засили нападенията си по израилската граница, докато отбраната на Ирод не стане толкова хаотична, че царството да рухне от само себе си. И Римската империя нямало да знае какво да предприеме, защото упадъкът на Израил щял да бъде предизвикан от самия Ирод.
— Имате право — каза Коул и по гласа му пролича, че е впечатлен. — Това, което са направили, е било далеч по-ефикасно от едно сражение.
— Стига планът им да беше проработил. Но Ирод показал колко е умен и защо е успял да се задържи на власт толкова много години. Инстинктите му го предупредили, че това би могло да е капан. Не че подозирал влъхвите. Дори собствените му жреци признали, че новодошлите имат способности на пророци.
Не, това, което го тревожело, бил Витлеем. Градът се намирал само на осем мили от Йерусалим, в плодороден земеделски район, чиито жители разполагали с достатъчно пари да организират въстание. Бил разположен между лесни за отбрана и трудни за нападение хълмове. Близостта му до Йерусалим го правела още по-подозрителен, защото оттам лесно можели да се извършват внезапни набези върху столицата.
Обзет от гняв, Ирод едва не заповядал на армията си да претърси Витлеем и да намери детето. Но се опасявал, че по този начин може да предизвика бунта, който искал да потисне. Затова решил да избере друг подход и това, което му хрумнало, било толкова неочаквано, че изненадало дори мъдреците.
Опитал се да ги вербува за свои собствени шпиони. „Детето, което сте дошли да търсите, е предопределено да стане цар — казал им той. — Продължете пътуването си. Отидете във Витлеем. Намерете Спасителя, известен от появяването на звездата. Поклонете се пред него. После се върнете тук и ми кажете къде е детето, така че и аз да отида да му се поклоня“.
Класически ход. Влъхвите били убедени, че Ирод не си дава сметка кои са истинските му врагове. Те се превърнали в това, което експертите от разузнаването наричат двойни агенти — шпиони, които се преструват, че работят за едната страна, докато всъщност работят за другата.
Когато потеглили на юг към Витлеем, те сигурно са били преизпълнени със задоволство. Вече били спечелили доверието на Ирод и можели да му говорят каквото си пожелаят, а той щял да им вярва. Лъжливите им сведения щели да го накарат да изпраща войници напред-назад из царството, докато силите му не отслабнат фатално в преследването на един фантом. Но във Витлеем се случило нещо забележително, нещо, което променило всичко.
— Какво? — полюбопитства Коул.
— Разбрали, че лъжливата информация, която дали на Ирод, всъщност била вярна.
— Наясно ли сте какво се иска от вас? — попита Андрей Броди. — Разберете колкото се може повече. Говорете за това, което сте научили, колкото е възможно по-естествено, така че заподозреният да не разбере, че го подслушваме. Интересува ни най-вече какви отбранителни мерки е взел.
— Да — започна Тед, — но…
— Да не би да размислихте? Не искате ли да помогнете на жена си и на сина си? Не искате ли да се извините за това, че сте я ударили?
— Кълна се в бог, никога не съм съжалявал повече за нещо през целия си живот.
— Тогава им го докажете. Може би ще успеете да убедите заподозрения, че не сме тук отвън, че е в безопасност и може да пусне семейството ви.
— Но…
Андрей го прекъсна.
— Добре, явно не искате да помогнете на жена си и сина си, хубаво. Разбираемо е, че не желаете да рискувате собствената си кожа. Самосъхранението е на първо място, така са устроени хората. Когато снайперистите от екипа на Специалните части обградят къщата, ще измисля друг начин да се оправим със ситуацията.
— Снайперисти? За бога, не.
— Господин Броди, нямам много алтернативи.
— Добре, добре. Ще вляза в къщата.
— Сигурен ли сте? Няма ли да размислите?
— Казах, че ще го направя!
— Говорете по-тихо. Заподозреният може да ви чуе.
— Съжалявам. Всичко е толкова…
Андрей положи ръка на рамото му, за да го успокои.
— Семейството ви ще се гордее с вас. Това е важното. Останаха само няколко подробности. Дайте ми вашите ключове.
— Ключовете ми? Защо?
— В гаража ви има ли някакво превозно средство?