— Живо?
— Става дума за едно бебе.
— А… какво търси едно бебе там вътре?
— Това не ти влиза в работата, Тед. Просто говори за бебето, когато го видиш. Кажи ми къде е. Когато влезем, искам да съм сигурен, че е невредимо.
— А моето семейство!
— Казах ти, просто ги накарай да залегнат на пода. Обещавам ти, че ти, жена ти и синът ти ще сте в безопасност. След час всичко ще е свършило. Нас няма да ни има. Семейството ти ще е живо благодарение на теб. Ти ще бъдеш герой в техните очи. Жена ти няма да има друг избор, освен да ти прости, че си я ударил. Разбра ли, Тед? Всичко ли ти е ясно?
Каган стоеше заедно с Андрей, Михаил, Яков и новият мъж — Виктор, пред трите врати в коридора. Иззад средната се чуваше приглушеният звук на телевизор, единственият шум в коридора. Другите гости навярно не бяха в стаите си, а празнуваха някъде из града.
Докато адреналинът му се покачваше, Пол чу достатъчно от телевизионната програма, за да разбере, че някакво малко момиче пита някого дали наистина е Дядо Коледа. Гласът на възрастен мъж отговори, че е.
Тримата телохранители се намираха в средната стая.
Съсредоточен върху това да контролира дишането си, Каган видя как Андрей извади мобилния телефон от джоба си. Той беше настроен на вибрация — руснакът очакваше обаждане от бавачката в апартамента. Нямаше да й отговаря. Просто трябваше да усети вибрацията.
Освен това се налагаше да провери от кого е повикването. По този начин бавачката изпращаше сигнал, че е подготвила лявата врата, като е закрепила парче пластмаса върху контролираното от пружина езиче на бравата, за да му попречи да влезе в касата на вратата и тя да се заключи. Същото щеше да е направила и с дясната врата.
Вече трябваше да е отнесла бебето в банята и да е легнала заедно с него във ваната.
Ваната не беше устойчива на куршуми, но изстрелите така или иначе нямаше да са насочени към нея. Въпреки това, като предпазна мярка, враговете на Хасан бяха подкупили бавачката да легне странично, с гръб към затворената врата на банята като държи бебето от вътрешната си страна, така че ако някой заблуден куршум попаднеше в помещението, бебето щеше да бъде защитено от жив щит.
Телефонът на Андрей избръмча тихо. Той погледна дисплея, за да провери номера. Кимна на другите, прибра апарата и извади глока от джоба на якето си.
Каган и останалите извадиха на свой ред оръжията си. Всички цеви бяха със заглушители. Всеки от мъжете дръпна назад затвора на пистолета си, за да се увери, че в патронника има патрон. Бяха го правили неколкократно преди началото на мисията, но въпреки това, го направиха отново по силата на навика.
Ръцете на Пол бяха потни под латексовите ръкавици.
Андрей кимна за последен път. Екипът се раздели. Каган и Михаил тръгнаха към дясната врата на стаята, където им бяха казали, че бавачката почиваше, когато жената на Хасан се грижеше за бебето. Яков и Виктор поеха към лявата врата, а Андрей, който обичаше да отвлича вниманието, пристъпи към средната.
Руснакът потропа шумно по вратата, с което несъмнено стресна телохранителите зад нея. Каган бутна с длан дясната врата, а в същия миг Яков натисна бравата на лявата.
В продължение на една напрегната секунда Пол усети съпротивление и се зачуди дали пластмасовата пластина на бавачката действително е свършила работа и е попречила на езичето да влезе в касата, но после Андрей потропа още по-шумно, той натисна бравата отново и вратата се отвори. Михаил моментално се прицели, за да се увери, че стаята е празна.
Андрей почука на средната врата за трети път, като извика: „Поддръжка!“, а Каган и Михаил се втурнаха в стаята отдясно. Както беше обещала бавачката, междинната врата беше отворена. Каган се престори, че се спъва в леглото, като позволи на Михаил да го изпревари, да се хвърли на земята и да открие огън в съседната стая на височината на гърдите и главите на пазачите.
Заглушителят направи изстрелите му почти безшумни. Разнесе се миризма на изгорял барут, Пол се втурна покрай него и започна да стреля, куршумите му се забиваха в телохранителите, които на практика вече бяха мъртви. Яков и Виктор изскочиха през отсрещната врата и също откриха стрелба, бяха застанали под такъв ъгъл, че да не попаднат под кръстосания огън.
От пазачите шуртеше кръв. Стенейки, те се свлякоха едновременно на земята, при което единият падна върху другите двама.
Михаил влезе в стаята и застреля всеки от мъжете в главата.
Каган изтича обратно при вратата, която беше отворил. Показа се в коридора и махна на Андрей да влезе. Щом Андрей се шмугна покрай него, той махна пластмасовата пластина, която беше прикрепена отстрани на вратата и освободи езичето на бравата. Затвори вратата, заключи я и последва другия мъж в средната стая, в която вече се носеше острият мирис на кръв.