Двамата с Андрей минаха по телата и се присъединиха към останалите от екипа в третата спалня, чиято външна врата Яков междувременно беше затворил и заключил.
Андрей почука три пъти по вратата на банята, два пъти, после веднъж: — това беше уговореният сигнал, че всичко е приключило.
След малко ключалката изщрака. Вратата се отвори и Пол видя една палестинка. Заради фереджето, което носеше, беше трудно да се определи на каква възраст е и как изглежда, но имаше тъмни, изразителни очи, в които се четеше нервност. Носеше черна кърпа за глава и семпла, широка черна рокля.
В ръцете си държеше едно арабско бебе. Детето беше облечено в сини ританки и беше увито в одеяло.
Жената погледна уплашено покрай Андрей и хората му към средната стая.
— Всичко свърши — каза Андрей.
Бавачката знаеше достатъчно английски, за да го разбере. Той и подаде дебел хартиен плик.
— Ето остатъка от сумата, която ти се полага. Дай ни бебето.
Жената изгледа намръщено плика, сякаш и се искаше никога да не се бе съгласявала да бъде част от всичко това.
— Вземи парите — каза и Андрей. — Ти ги заслужи. Замини някъде далеч.
Палестинката се колебаеше.
— Виктор — рече Андрей, — вземи бебето.
Виктор направи каквото му бе наредено. Невръстното дете усети, че вече не е в сигурни ръце и се размърда неспокойно.
Жената изглеждаше притеснена.
— Не се тревожи. Няма да му се случи нищо лошо — увери я Андрей.
Щом взе плика, Яков я простреля два пъти в гърдите и веднъж в главата. Тя залитна назад и се просна върху покрития с бели плочки под на банята. Яков стъпи върху нея и измъкна плика от ръката и.
— Следващата част на историята я няма в Евангелието на Матей — каза Каган. — Разказана е в това на Лука, където пише, че римският император издал декрет за преброяване на населението.
Той отпи от кафето. Имаше нужда от енергия и усети как пресъхналата му уста попива горещата течност. Дясната му ръка продължаваше да лежи върху оставения в скута му пистолет.
— Преброяването било важно по много причини. То определило размера на данъците, които Рим можел да поиска от Израил. Но освен това принудило евреите да пътуват, понякога надалеч, и по този начин им било напомнено, че са подвластни на всеки каприз на императора.
— Защо ги е принудило да пътуват? — попита Коул.
— Защото всяко семейство трябвало да се регистрира като част от племето — те го наричали род, — към което принадлежал съпругът. За да го направят, трябвало да отидат до града, от който водело началото си племето. Тук в историята се появяват Мария и Йосиф. Те живеели на север, в Назарет, но Йосиф принадлежал към рода на Давид, а Давид произхождал от град Витлеем, който се намирал на седемдесет и пет мили на юг от Назарет. Пътуването било трудно, защото се минавало през няколко каньона. А Мария била в напреднала бременност, затова трябвало да се придвижват внимателно и пътуването им отнело много повече време от обичайното. В резултат на това, когато пристигнали във Витлеем, се оказало, че много пътници са ги изпреварили и че няма свободни места, където да отседнат. Странноприемницата била пълна, както се казва в Евангелието от Лука.
Каган допи кафето си в мрака и се наведе, пренебрегвайки болката в ранената си ръка, за да остави чашата на пода. През цялото време не откъсна нито за миг очи от прозореца. Сега снеговалежът беше толкова силен, че оградата приличаше на неясно петно.
— Мария и Йосиф били принудени да спят в един обор. Мария родила там и понеже нямало къде другаде, оставила бебето в една ясла. Това е коритото, от което се хранят животните. Ако някога отидеш във Витлеем, Коул, ще видиш една пещера, за която казват, че е рожденото място на Исус. Може и да е вярно. Във Витлеем има много варовикови склонове, а в онези дни хората дълбаели пещери във варовика и ги използвали за обори. Харесва ми идеята за пещера. Пещерите са много по-лесни за отбрана от един обикновен обор.
Възстановката на Витлеемските ясли до вашето коледно дърво изобразява мъдреците от Изтока, които приветстват Мария, Йосиф и новородения Исус в обора. Но не е станало точно така. Матей казва, че влъхвите влезли в една къща, където открили Исус и майка му. Подобни детайли подсказват, че те са пристигнали известно време след раждането на Исус.
Щом се добрали до Витлеем, магьосниците направили това, което Ирод очаквал — започнали да разпитват за новородени деца, които са се появили на бял свят при необикновени обстоятелства. Ако питаш мен, последното нещо, което са очаквали, е било да намерят доказателства, потвърждаващи историята им. Целта им е била да дадат невярна информация на Ирод и да се опитат да го убедят в нея, доколкото е по силите им. Затова, когато чули за раждане в обор, те вероятно са решили, че това е подробност, от която могат да се възползват — велик цар, роден в обикновени условия. Контрастът с алчността на Ирод щял да го докара до лудост.