Бебето проплака.
— Мередит?
— Пелената му все още е суха. Може пак да е жаден. Ще донеса още от сместа.
Докато плачът на бебето се усилваше, Каган чу как Мередит бърза към кухнята. После чу стърженето на тенджерата, когато жената пресипваше остатъка от течността в чашата за аперитив. Тя се втурна обратно във всекидневната, седна на пода и взе бебето в ръце.
Миг по-късно бебето отново притихна.
— Пие, но е ужасно неспокоен — каза Мередит. Съобщение ли ми изпращаш? — запита се Каган. — Също както когато ме риташе и аз си мислех, че ме напътстваш?
Той поклати глава. Трябва да се стегна. Не съм на себе си заради раната.
— И така Йосиф се оженил за нея — продължи Пол. От ускореното си сърцебиене усещаше пулсиране в слепоочията. — Обаче имало един проблем. Бременността на Мария скоро щяла да си проличи. Твърде скоро. Като всички други любопитни хора и добрите жители на Назарет щели да започнат да задават въпроси, и можеш да се обзаложиш, че те нямало да повярват на приказките на Мария за ангела. Скандалът щял да я превърне в изгнаница.
Тогава Мария научила, че една от роднините й, Елисавета, също е бременна. Елисавета живеела в град, наречен Юда, и тя решила да отиде при нея — „набързо“, както се казва в евангелието. Останала там три месеца, като й помагала с домакинството чак до деня на раждането, след което дошло време да се върне в Назарет, където местните жители със сигурност щели да забележат, че е в по-напреднала бременност, отколкото се полагало. Когато двамата с Йосиф чули за римския декрет, те осъзнали, че си имат чудесно извинение да напуснат града. Били задължени от закона да отидат във Витлеем и да се регистрират, така че побързали да си съберат багажа.
На влъхвите не им отнело много време, за да научат всичко това от Мария. Приликите с разказа на пастирите за явилите им се ангели били удивителни. Имало прекалено много невероятни съвпадения и тези магьосници, които вярвали в сънища и магия, не можели да ги пренебрегнат. Точно обратното, те решили да проучат още по-подробно нещата и започнали да разпитват жителите на Витлеем, като търсели противоречия и абсурди — всичко, което би могло да хвърли сянка на съмнение върху чутото.
Но въпреки всичките си усилия, мъдреците заключили, че и двата разказа са верни, че лъжливата информация, която били дали на Ирод, за да дестабилизират управлението му, по някакъв мистериозен и необясним начин се е оказала истина.
Когато чух за пръв път тази интерпретация на коледната история, бях с група шпиони. — За момент Каган изпита носталгия. Беше чул за пръв път тази история на осемнайсет. Преди четиринайсет години. А сега съм старец. — Един от тях каза, че според него влъхвите също са били жертва на лъжлива информация.
— Така ли? — учуди се Коул.
— Внезапната им поява в Йерусалим сигурно не е останала дълго в тайна. Както и острата реакция на Ирод на разказа им за звездата и новородения цар. Ирод бил мразен владетел. Страховете му от евентуално въстание били съвсем основателни. Може би някой бунтовник шпионин в двора на Ирод е научил, че царят изпраща мъдреците от Изтока във Витлеем, за да търсят детето. Бунтовниците може да са подучили пастирите и Мария какво да говорят, за да съвпаднат разказите им с онова, което влъхвите са казали на Ирод. Може би магьосниците са били заблудени по същия начин, по който самите те са заблудили Ирод.
— Заблудени?
— Няма начин бунтовниците да са знаели, че влъхвите са шпиони. Нито че целта им е да дестабилизират управлението на Ирод. Така че са им разказали въпросните истории с надеждата, че мъдреците ще ги предадат на Ирод и по този начин ще го извадят още повече от равновесие. Може би пастирите и Мария също са били бунтовници. Може би са искали същото нещо като влъхвите, но нито един от двата лагера не е разбрал, че работят за една и съща цел.
— Завъртя ми се главата — каза Мередит.
— Такъв е шпионският свят. Един бележит американски шпионин, който в действителност може да е работел за Съветския съюз, веднъж нарече шпионажа „безброй огледала“.
— Но аз не искам да повярвам, че Мария и пастирите може да са излъгали.
— Нито пък аз — отговори Пол. — И поне доколкото ми е известно, останалата част от историята доказва, че не са.