Бебето издаде някакъв звук. Каган се напрегна.
— Става все по-неспокоен — отбеляза Мередит. Опасенията на шпионина се засилиха.
— По-добре да приключвам.
— Сигурен ли си, че всички врати на къщата се отключват с един и същи ключ? — попита Андрей.
— Да — отговори Броди.
— Добре. Тогава не е нужно нещата да стават по трудния начин. Отиди в къщата. Престори се на изненадан, като видиш натрапника. Задавай му естествени въпроси за капаните, които е подготвил. Разбери къде е бебето.
— Но той ще види, че съм нервен — рече Броди. — Може да заподозре, че работя за вас.
— Естествено, че ще види, че си нервен. В това се крие красотата на ситуацията. Пребиваш жена си. Уплашен си, че ще те напусне. Връщаш се, за да й поискаш прошка. И сварваш някакъв непознат в къщата. Кой не би бил нервен? Той никога няма да се досети какво става в действителност. Просто прави това, което ти казахме. На сутринта ти и семейството ти ще можете да отворите коледните си подаръци. И тази вечер ще бъде само един лош спомен.
— Бога ми, дано сте прав.
Андрей стисна окуражително ръката му.
— Ще се справиш чудесно. Вярвам в теб. Загледа се в гърба на мъжа, който тръгна през сипещия се сняг с несигурна крачка към портата.
Когато Тед се озова достатъчно далеч, за да не може да чуе какво казва, Андрей се обърна към спътниците си.
— Яков, щом Броди влезе вътре, отиди от лявата страна на къщата. Михаил, ти заобиколи от дясната. Вземи един от металните столове, за които спомена Броди, и го сложи под прозореца на голямата спалня. Понеже слушалката и микрофона ти са в Броди, ще поддържаме връзка с теб по мобилните телефони. Щом научим къде е бебето и къде са импровизираните капани, ще кажа Честита Коледа на Броди. Това е сигналът ми за вас двамата. Секунда по-късно ще открия огън по предния прозорец и ще нападна оттам.
По същото време ти, Михаил, ще се качиш върху стола и ще влезеш през прозореца в задната спалня. Шумът ще попречи на Пьотър да чуе как Яков отключва страничната врата и прониква в къщата. Ще стреляме от три различни посоки. Ще настане такава дандания, че Пьотър няма да знае накъде да се обърне по-напред. Плюс това всички онези хора ще са при него, ще пищят, ще се паникьосват и ще му пречат да се прицели.
Когато намерих мобилния телефон, който Пьотър изгуби, открих и резервните му пълнители. Сигурно ги е носел в един и същи джоб. Без достатъчно патрони, за да се справи и с трима ни, няма никакъв шанс.
— Броди и семейството му трябва да останат невредими, нали така? — попита Михаил.
— Точно обратното. Не можем да им позволим да разкажат всичко на полицията. Искам ги всичките мъртви. Без бебето. Не можем да атакуваме, докато не разберем къде е бебето.
Острият мирис на кръвта на бавачката изпълни ноздрите на Каган. Той видя как Яков прокарва палец по дебелия сноп банкноти в плика, който взе от трупа на жената.
Андрей протегна ръка.
— Какво? — попита го Яков.
— Нашите клиенти може да си поискат парите за подкупа — каза Андрей. — Дай ми ги.
— А ако не се сетят да си поискат парите?
— Тогава паханът ще поиска своя дял.
За изненада на Каган Виктор, а не Яков, беше този, който проговори следващ:
— Паханът винаги е на първо място — каза новобранецът, който държеше бебето.
Андрей не му обърна внимание.
— Яков, искам плика.
Мъжът въздъхна и му го подаде.
— Щом паханът вземе своя дял, ще разделя парите по равно — обеща Андрей.
— Ще проверим тази работа. — Виктор стисна по-здраво ритащото бебе.
Андрей се обърна към него.
— Ти си нов, Виктор. Все още се учиш как стоят нещата при нас, затова този път ще направя изключение. Но никога не ме предизвиквай отново.
Очите на новобранеца проблеснаха заплашително.
— Яков също те предизвика. А ти какво направи? Едно шибано нищо.
— Предизвикал ли ме е Яков? Не мисля така.
Виктор го изгледа намръщено.
— Както кажеш.
— Сега вече схвана идеята. Както кажа аз.
Бебето проплака в ръцете на Виктор. Безпомощността в плача му накара нещо да трепне в Каган.
— Дай пакета на Михаил — нареди му Андрей.
— Но аз мога да се грижа за него — възрази Виктор.
— Не те харесва. Придържай се към плана и дай бебето на Михаил, преди да се е разплакало.
Пол видя как Андрей пристъпва към детето и се заглежда в малкото му нещастно личице. По неговото лице също премина някаква странна емоция — чувство, което той изглежда намери за толкова необичайно, че се смути. Когато Виктор подаде новороденото на Михаил, Андрей разтърси глава, сякаш се опитваше да прогони необичайното чувство. Прибра плика в един вътрешен джоб на скиорското си яке, после натисна микрофона, който беше скрит под закачените за якето му билети за ски лифт.