„Дали не съм изгубил повече кръв, отколкото си мисля? Толкова ли съм замаян, че си въобразявам разни неща?“
Бебето притихна отново. Но Каган не се успокои.
— Останалата част от историята може би не е подходяща за Бъдни вечер — каза той. И с надеждата, че ще успее да задържи интереса на момчето, добави: — Коул би нарекъл някои моменти от нея гадни.
— Тогава искам да я чуя — настоя момчето. Каган облиза сухите си устни.
— Добре, но да не кажеш, че не съм те предупредил. Влъхвите били изумени от това, което им разказали Мария и пастирите. Удивителните прилики с историята, която самите те били разказали на Ирод, ги накарали да вземат необикновено решение. Нарушили едно от основните правила на шпионажа и разкрили мисията си, като признали на Мария, че са чужди агенти, които се преструват, че работят за Ирод.
„Искахме да го изкараме от равновесие и да го накараме да търси един несъществуващ новороден юдейски цар — обяснили й те. — Но сега открихме, че историята, която сме съчинили, е вярна. Не можете да останете тук. Скоро Ирод ще се зачуди защо не сме му докладвали. Ако научи за бебето ви от друг източник, войниците му ще дойдат и ще ви избият всичките“.
Това, което се случило после, доказва, че Мария и пастирите не са били част от бунтовнически замисъл. Ако бяха, щяха да разберат, че мъдреците от Изтока са на тяхна страна. Щяха да признаят, че са размирници и да се опитат да обединят сили с влъхвите, за да отслабят властта на Ирод.
Но те не го направили. Вместо това двете групи се разделили и избягали. Мъдреците поели на изток към Персия по нов маршрут и изиграли ролята на примамка. Междувременно Йосиф побързал да се придвижи с Мария и Исус на югозапад към Египет. Той заявил, че му се присънил друг сън, в който му било казано да вземе семейството си и да избяга. Един шпионин би поспорил, че сънят е измислена история, която да послужи за алиби на влъхвите, ако хванат Йосиф и го подложат на разпит. Историята звучала достоверно, защото, както вече споменах, родът на Давид, към който принадлежал Йосиф, имал традицията да уважава сънищата и да им вярва. По същата причина магьосниците оповестили, че на свой ред са споходени от видение, което им внушило да се върнат вкъщи. В случай че ги подложели на разпит, те можели да заявят, че не са нарушили договореностите си с Ирод, а просто са се подчинили на същите религиозни повели, които са били причина да тръгнат подир звездата.
Дали Ирод е щял да повярва на някоя от тези истории е спорно. Но поне са разполагали с резервен план.
Евангелието от Матей отбелязва, че Йосиф, Мария и Исус избягали през нощта — нещо, което навярно влъхвите са ги посъветвали да направят и са ги научили как да прекосят пустинята по тъмно. Самите мъдреци изчезват на това място от евангелието, както подобава на едни добри духове. Но мъжът, който ми разказа тази версия на коледната история, вярва, че накрая те са се присъединили към Исус, Мария и Йосиф в Египет и са им показали разни шпионски трикове: как да разпознават, че са под наблюдение, как да вербуват агенти — в евангелията ги наричат ученици — и как да разкриват двойни агенти.
Това последното ме кара да вярвам, че Исус е знаел, че Юда ще го предаде. Всъщност, Исус може би е заповядал на Юда да го предаде, за да се изпълни някое пророчество. Шпионският свят е сложен за разбиране. Но това е коледна история, а не великденска.
Коул го прекъсна.
— Казахте, че имате теория защо Йосиф не е бил с Мария по време на разговора й с влъхвите.
— Да. Заради огромната си отговорност Йосиф е бил принуден да бъде най-вече агент по сигурността и чак след това — съпруг и баща. Докато мъдреците разговаряли с Мария, той е наблюдавал улицата отвън, нащрек за войниците на Ирод. По-късно щял да прекарва все по-малко време с Мария и Исус, защото постоянно се грижел за безопасността им. Също като влъхвите и той скоро изчезва от евангелиетата, както подобава на един добър агент по сигурността. На нито едно място в светите писания не го цитират лично. Винаги остава на заден фон.
— Но вие казахте, че в историята има гадни моменти — оплака се Коул.
— Няколко. И във всички участва Ирод. Противно на надеждите на влъхвите, той не се впуснал да преследва лъжливите слухове, които достигали до него от различни точки из цялата страна. Непостоянното му поведение не дестабилизирало Израил. Вместо това той направил нещо толкова обезпокоително, че никой не би могъл да го предвиди, дори и да е бил запознат с миналите му деяния.
Когато Ирод осъзнал, че е бил измамен, той изпаднал в ярост и изпратил хората си във Витлеем и околните селища. Войниците се подчинили на заповедта му и изколили всички деца от мъжки пол до двегодишна възраст. Ирод не можел да бъде сигурен кога точно се е родил новият цар, затова искал да е сигурен, че ще елиминира заплахата.