Выбрать главу

Когато отвори вратата на пасажера, Пол видя, че и двете ръце на Андрей са стиснали здраво волана.

— Сега е моментът, ако искаш да ме застреляш — каза Андрей. — Безпомощен съм.

Каган влезе на топло в колата.

— Не мога да си представя, че някога ще бъдеш безпомощен — отвърна Каган и затвори вратата.

Андрей включи на скорост и подкара рейнджроувъра по уличката. Дълбокият сняг скрипеше под високите гуми на автомобила. Малко по-надолу той зави надясно по Кениън Роуд, където вече беше разрешен достъпа за коли.

— Чуваш ли това? — попита Андрей.

Пол се напрегна да чуе.

— Сирените?

— Камбаните на катедралата. Полунощ е.

— Коледа.

Тази дума върна Пол към спомена за покойните му родители и за коледите, които никога нямаше да прекарат заедно.

— Погледни зад нас — рече Андрей.

Каган се обърна. Прозорецът на рейнджроувъра беше с реотан, който топеше снежинките, които падаха по него. В далечината се виждаха проблясващите червено-сини светлини на полицейски коли, които се движеха бързо по Кениън Роуд. Примигващите светлини му заприличаха на лампичките на коледно дърво. После снегът се усили и ги скри.

Андрей зави наляво по друга улица и следите от гумите на рейндж роувъра се смесиха с други следи от автомобили. Стигнаха до малък мост със знак „Стоп“, Андрей изчака светлините на една кола да ги подминат и подкара след нея наляво. Няколко секунди по-късно в улицата зад тях се появиха светлините на фаровете на друга кола.

Андрей погледна в огледалото.

— Ще търсят син рейндж роувър. Центърът на града е след няколко пресечки. Ще изоставим колата на някой паркинг. Едва ли ще е трудно да откраднем някоя друга. Никой няма да забележи липсата й преди сутринта.

— Планът ми допада.

Андрей посочи трепкащите светлини на къщите, покрай които минаваха.

— Там, където израснах, нямаше такова нещо като Коледа. Когато Съветският съюз се разпадна и избягах в Щатите, бях поразен от цялата тази украса.

— Само от украсата? Ами от коледния дух?

— След като съвестта ти, изглежда, се е пробудила, може би ще ме научиш как да събудя и моята.

— Твоята съвест вече е будна — възрази Каган.

— Не ме карай да съжалявам.

Андрей бръкна под скиорското си яке. За момент Пол се уплаши, че другият мъж го е измамил и се кани да извади пистолет. Едва не го удари в опит за самозащита. Но после осъзна, че руснакът иска да включи радиопредавателя, който беше закачен на кръста му.

— Тук е Мелхиор — каза Андрей в микрофона на якето си. — Пакетът е у мен. — Той направи пауза и се заслуша какво му нареждаха отсреща, докато шофираше през бавно движещия се трафик. — Невредим е и е готов за доставка. Онзи мудак16 вече не е в бизнеса.

Андрей се заслуша отново.

— Да, това беше жалък опит да ме убеди да се присъединя към него. Накрая се постарах да разбере какъв глупак е. Верен съм единствено на теб. — От среща отговориха нещо. — Важното е, че поправих грешката си. Кажи на клиентите, че държа на думата си. Когато доставя пакета, искам извинение в добавка към бонуса. Ще бъдем при теб след половин час. О, и кажи на румсървиса да ни донесат водка.

Андрей натисна някакъв бутон и изключи предавателя.

— Половин час. Ще имаме време да се подготвим.

— Мудак. Беше доста обидно от твоя страна да ме наречеш така — каза Каган.

— Не колкото нещата, които ме нарече паханът. Наистина ли се казваш Пол?

— Имам ти доверие.

— Пол — каза бавно Андрей, опитвайки се да свикне с името на приятеля си. — Не, няма да стане. Пьотър, след като ми помагаш да мина на твоя страна, може би няма да имаш нищо против да прекараш следващата Коледа с мен и семейството ми.

— За мен ще бъде истинско удоволствие да ги видя отново.

Бебето е в безопасност — мислеше си Каган. — Нищо друго няма значение. Аз спасих детето. А сега седя тук и се опитвам да се шегувам с Андрей, докато пътуваме към предстояща престрелка. Ще му помагам с каквото поиска. Докато бебето е в безопасност.

— Може би тук в Санта Фе. Може би на Анна и момичетата ще им хареса да живеят тук — продължи Андрей.

— Не е ли прекалено близо до работата ти?

— Знам как да ги съчетавам.

— Така е — призна Каган.

— Планините. Слънцето. Спокойствието. Тук има много неща, които ще им харесат.

— Спокойствието е хубаво нещо — съгласи се Пол.

Слава богу, че бебето е в безопасност — продължаваше да си мисли той. Слухът му се беше възстановил почти напълно и вече чуваше камбаните на катедралата.

— Имаш ли достатъчно амуниции? — попита го Андрей.

— Глокът ми е празен. Заредил съм пистолета на Михаил с един частично пълен пълнител.

вернуться

16

Задник, идиот (рус.). — Б.пр.