— Ето ти резервен пълнител за глока.
Каган се напрегна, когато руснакът бръкна в скиорското си яке. Но когато извади ръката си, в нея държеше единствено обещания пълнител.
— Пьотър, ще ми обясниш ли нещо?
— Всичко, което поискаш. Казах ти, отсега нататък ще бъда напълно откровен с теб.
— Гледал ли си филма Животът е прекрасен?
Каган прикри объркването си и отговори:
— Много пъти. Родителите ми го гледаха всяка година.
— Изненадан съм, че си успял да го изгледаш дори веднъж. Това е загадка за мен. Защо хората го харесват толкова много? Не мислиш ли, че дебелият ангел изглежда глупаво? Ами Джеймс Стюарт? Той е твърде кльощав. Трябвало е да се тъпче повече на коледните вечери.
— Ако ядеше повече, щеше да изглежда досущ като ангела — отбеляза Пол.
— Не казах, че трябва да се тъпче чак толкова. Но героят, който играеше, беше толкова доверчив, че е цяло чудо как не му взеха всичко, което притежаваше.
— Някой трябва да се погрижи на хората да не им се случват подобни неща — каза Каган.
Звънът на камбаните се усили.
— Честита Коледа, Андрей.
— Каквото и да означава това. — Андрей се замисли. — И на теб, Пьотър. Честита Коледа.