Коледните певци пееха: В яслите…
Съсредоточи се — каза си Андрей. — Мисли обективно. Това не е Пьотър. Това не е човекът, който предаде приятелството ни и който нямам търпение да накажа. Това е просто една мишена, която трябва да бъде елиминирана.
Приближавайки се още повече до другия мъж, той се приготви да извади изпод скиорското си яке пистолета 22-ри калибър със заглушител и да го задържи ниско до бедрото си, където беше малко вероятно някой от тълпата да го забележи. Когато се озовеше достатъчно близо, щеше да вдигне ръка и да опре цевта до мекото място зад дясното ухо на Пьотър. Изстрелът на малокалибрения пистолет щеше да е толкова тих, не по-шумен от пращенето на огньовете край пътя, че дори най-близкостоящите хора нямаше да му обърнат внимание. Куршумът с мека глава щеше да избухне в черепа на Пьотър, раздробявайки се на парчета.
Когато мъжът паднеше на земята, Андрей щеше да се наведе над него, уж да му помогне, а всъщност щеше да грабне пеленачето изпод шубата му. Двамата му съучастници щяха да попречат на всеки, който опиташе да се намеси. Докато се отдалечаваше забързано, щеше да се обади да му пратят буса и щеше да използва някоя от страничните улици, за да се добере до място, където движението на автомобили е разрешено. Следвайки инструкциите му, бусът щеше да си пробие път през снега и щеше го вземе заедно с багажа му.
Готов за действие, Андрей последва мишената, като прекоси едно кръстовище. Следващата пресечка се намираше далече напред. Сега вече улицата приличаше на истинска фуния.
Въпреки че се взираше в една точка, дори той забеляза, че от лявата му страна се разкри най-зрелищната гледка на Кениън Роуд. Десетки високи дървета, окичени с лампи и фенери, които искряха през снежната пелена. Мина край отворена порта, през която се виждаха вечнозелени храсти с гирлянди от крушки, които оформяха контурите на гигантски захарни пръчки, свещи и оловни войници.
— Прилича на празнична картичка — възкликна възхитено една жена в тълпата.
— На Глена Гудакър е — обясни й друга жена. — Тя е проектирала вашингтонския мемориален паметник на жените, загинали във Виетнам, и монетата от един долар, на която е изобразена индианката, която е помогнала на Луис и Кларк2.
— Дъщеря й беше модел на „Виктория Сикрет“, нали? — обади се пак първата жена. — Омъжи се за Хари Коник-младши.
Само пет души деляха Андрей от целта му.
Сега — помисли си той, — докато хората са разсеяни.
Неочаквано мина брадат мъж с две немски овчарки и едно момче се опита да погали едната. Кучето понечи да го ухапе. Майката на момчето изпищя. Баща му се развика.
Хората се спряха да видят какво става. Други се втурнаха към Андрей, привлечени от суматохата. Изведнъж тълпата образува стена.
Ругаейки, Андрей си проби път и се озова пред пушека от един огън на открито. Отвъд него се движеха призрачни фигури.
Пьотър! Къде си, по дяволите?
Каган не очакваше нещата да се развият по този начин.
Бебето, което държеше под шубата си, го ритна. Той почувства мощен прилив на адреналин. В същия миг чу някаква глъчка зад гърба си — ръмжене на куче, писъци на жена и мъжки викове.
Бебето го ритна отново. По-силно. Усещайки, че смъртта е по петите му, той се подчини на обзелия го импулс и се устреми напред.
— Приятел, внимавай къде стъпваш! — извика някакъв мъж.
Каган пресече плътната димна завеса край един огън, като блъскаше хората настрани. Втурна се надясно към една пролука в тълпата и се опита да се скрие, като се затича по алеята между две галерии.
От една странична врата пред него изскочи смееща се жена с питие в ръка. Щом видя устремения към нея мъж, който всеки момент щеше да я блъсне, очите й се разшириха. Жената ахна, разля коктейла си и се шмугна обратно в галерията.
Каган нахълта в един двор, като изплаши мъж и жена, които се държаха за ръце и се възхищаваха на празнична скулптура, изобразяваща северния елен на Дядо Коледа. Скулптурата беше очертана от примигващи лампички. Стресната от внезапната му поява, жената отскочи назад и едва не падна върху шейната на стареца.
— Хей! — извика мъжът. — Отваряй си очите!
Каган забеляза уличка, която започваше от гърба на галерията. Докато тичаше по нея, снегът се усили и стана по-студено. Сега, когато вече не се намираше на Кениън Роуд, осъзна колко шумно е било там заради безкрайната глъчка, песните, смеха и пращенето на огньовете. Тишината на това не толкова оживено място го обгърна. Светлините на галериите и украсите проблясваха едва забележимо зад него.
Продължаваше да държи бебето на сигурно под шубата си. Върху един гараж от дясната му страна имаше мъждива лампа, но светлината й беше достатъчна, за да види, че снегът е утъпкан от други хора, отивали в същата посока. Добре — помисли си. — Един чифт следи би привлякъл внимание, особено ако крачките са по-широки, като от някого, който е тичал.
2
Капитан Мериуедър Луис и лейтенант Уилям Кларк са водачите на експедицията, която американският президент Томас Джеферсън изпраща през 1803 г. да проучи най-северозападната територия на днешните Съединени щати. — Б.пр.