Спря едно такси и даде адреса му.
Изкачи се по мръсното стълбище и натисна звънеца на вратата. Изглежда бе повреден, не се чу нищо. На изтривалката имаше три бутилки мляко и писмо от електроснабдяването. За момент се поколеба, после заудря по вратата и чу едва доловимо стенание. Втурна се на долния етаж, започна да звъни и да блъска вратата. Никой не отговори и тя изтича един етаж по-долу. Озова се в задната стаичка на някаква бакалница. В ъгъла седеше старица и се люлееше напред-назад на стола си.
— На последния етаж — почти се разкрещя Лиз. — Има много болен човек. Кой има ключ?
Старицата я погледна за момент и подвикна към предната стая, където се помещаваше магазинът.
— Артър, ела, Артър, тук има едно момиче! Някакъв мъж в кафяв работен комбинезон и сива мека шапка погледна иззад вратата и рече:
— Момиче?
— В апартамента на последния етаж един човек е много болен — каза Лиз. — Не може да стане, за да отвори входната врата. Имате ли ключ?
— Не — отвърна той, — но имам чук.
И те забързаха заедно нагоре по стълбите, бакалинът, все още с меката си шапка, с чук и тежка отвертка в ръка. Той почука рязко на вратата и, останали без дъх, те зачакаха отговор. Никаква реакция.
— Преди чух стон, уверявам ви — прошепна Лиз.
— Ще платите ли за вратата, ако я разбия?
— Да.
Чукът дигна ужасен шум. С три удара човекът изкърти парче от рамката и ключалката излезе с нея. Лиз влезе първа, след нея бакалинът. В стаята беше ледено студено и тъмно, но успяха да различат мъжката фигура на леглото в ъгъла.
Господи, помисли си Лиз, ако е умрял, мисля, че не бих могла да го докосна. Но отиде при него и той беше жив. Дръпна пердетата и коленичи до леглото.
— Благодаря ви, ако има нужда, ще ви извикам — рече тя, без да поглежда назад.
Бакалинът кимна и слезе долу.
— Алек, какво ти има, от какво си болен. Какво ти е, Алек? Лиймас раздвижи главата си на възглавницата. Очите му бяха хлътнали дълбоко и той ги държеше затворени. Тъмната му брада изпъкваше на фона на пребледнялото лице.
— Алек, трябва да ми кажеш, моля те, Алек.
Тя държеше ръката му в своята. Сълзи се стичаха по страните й.
В отчаянието си се чудеше какво да прави. Стана, изтича в миниатюрната кухня и сложи чайника да ври. Не беше съвсем сигурна за какво ще й трябва водата, но се успокояваше, че върши нещо. След като остави чайника върху газовата печка, грабна чантата си, взе ключа от нощната масичка и хукна надолу по стълбите, премина четирите етажа и излезе на улицата. Пресече пътя и се озова в магазина на мистър Слиймън, аптекаря. Купи желе от телешки крака, пилешки гърди, говежди екстракт и шишенце аспирин. Вече стигнала до вратата, тя се върна, за да вземе пакет сухари. Общо всичко струваше шестнадесет шилинга, това значеше, че в чантата й остават четири шилинга и единадесет лири в спестовната й книжка в пощенската станция, но оттам можеше да тегли чак на другата сутрин. Когато се върна в квартирата на Лиймас, чайникът тъкмо започваше да ври.
Приготви чая от говежди екстракт така, както едно време го правеше майка й — в стъклена чаша, с лъжичка вътре, за да не се спука, и през цялото време хвърляше погледи към него, сякаш се страхуваше да не е умрял.
Трябваше да го повдигне, за да го накара да изпие чая. В стаята имаше само една спална възглавница, а декоративни възглавнички изобщо не намери, затова смъкна закаченото от вътрешната страна на вратата палто, сви го на топка и го сложи зад възглавницата му. Страхуваше се да го докосне — беше плувнал в пот и късата му сива коса бе влажна и хлъзгава. Лиз постави чашата до леглото, с една ръка обхвана главата му, а с другата му даваше чай. След като той изпи няколко глътки, тя стри два аспирина в лъжичката и му ги даде. Говореше му така, както се говори на дете, седнала на ръба на леглото, гледаше го и от време на време прокарваше пръсти по главата и лицето му, шепнейки непрестанно името му: Алек, Алек.
Постепенно дишането му се нормализира, тялото му се поотпусна, след като болката и напрежението от треската се претопиха в упоението на съня. Лиз, която го следеше внимателно, усети, че най-лошото е отминало. Изведнъж осъзна, че навън е почти тъмно.
После се почувствува засрамена, знаеше, че би трябвало да почисти и да подреди. Скочи, донесе подочистачката и парцала за прах от кухнята и трескаво се хвана на работа. Намери чиста покривка за чай и старателно я постла върху нощната масичка, изми пръснатите тук-там из кухнята чаши и чинии. След като свърши, погледна часовника си, беше осем и тридесет. Сложи чайника да ври и се върна до леглото му. Лиймас я гледаше.