— Алек, не се сърди, моля те, недей — рече тя. — Ще си ида, обещавам, но нека да ти приготвя нещо топло за ядене. Болен си, не може да живееш така, ти… о, Алек, — и тя загуби самообладание и се разплака, закри с ръце лицето си и сълзите й се стичаха между пръстите. Плачеше като дете. Той не я спря, гледаше я с кафявите си очи, а ръцете му стискаха чаршафа.
Лиз му помогна да се измие и обръсне, намери чисти чаршафи. Даде му желе от телешки крака и пилешки гърди от буркана, който купи при мистър Слиймън. Седнала на леглото, тя го гледаше как яде и си мислеше, че никога не е била по-щастлива.
Скоро той заспа Лиз издърпа одеялото върху раменете му и се настани до прозореца. Дръпна овехтелите пердета, отвори го лекичко и погледна навън. Двата прозореца над склада, обърнати към вътрешния двор, светеха. В единия се отразяваше проблясващата синя сянка на телевизионния екран, а фигурите пред него бяха като вкаменени, овладени от магията му. В другия някаква жена, сравнително млада, си слагаше ролки. На Лиз й се доплака заради несбъднатите илюзии на техните мечти.
Заспа на креслото и се събуди чак когато навън вече просветляваше. Чувствуваше се схваната, беше й студено. Отиде до леглото. Лиймас се размърда, щом тя го погледна. Докосна устните му с върха на пръстите си. Той не отвори очи, нежно я хвана за ръката и я придърпа на леглото. Изведнъж я овладя страшно желание, нищо друго нямаше значение, започна да го целува, а когато го погледна, й се стори, че се усмихва.
В продължение на шест дни идваше всеки ден. Лиймас не говореше много и веднъж, когато го попита дали я обича, каза, че не вярва в приказки. Тя лежеше на леглото, положила глава на гърдите му. Понякога той обхващаше косата й с едрите си пръсти и я опъваше силно, а Лиз се смееше и се оплакваше, че боли. В петък вечер го намери облечен, но брадясал. Почуди се защо не се е обръснал. Без да съзнава причината, тя се обезпокои. От стаята липсваха някои дребни неща — часовникът и евтиният транзистор от масата. Искаше да попита за тях, но не посмя. Беше купила яйца и шунка и ги приготви за вечеря, докато Лиймас седеше на леглото и пушеше цигара след цигара. Когато вечерята бе готова, той отиде в кухнята и се върна с бутилка червено вино.
Почти не разговаряше по време на вечерята, а тя го наблюдаваше и страховете й нарастваха, докато накрая вече не можеше да се сдържи и извика:
— Алек… о, Алек… какво има? Това сбогом ли е?
Той стана от масата, взе ръцете й и я целуна така, както никога досега. Говори й дълго и нежно, каза й неща, които тя схващаше съвсем мъгляво, а и чуваше наполовина, защото през цялото време съзнаваше, че това е краят и вече нищо няма значение.
— Сбогом, Лиз — каза той. — Сбогом. И не ме следвай. Не го прави пак.
Лиз кимна и прошепна:
— Както се разбрахме.
Беше благодарна, че сковаващият студ и тъмнината на улицата скриваха сълзите й.
Следващата сутрин, събота, бе денят, в който Лиймас поиска от бакалина да му отпусне кредит. Не го направи изкусно, не бе пресметнал хода си така, че непременно да му осигури успех. Поръча половин дузина продукти — на стойност не надхвърляха една лира, — а когато му ги опаковаха и ги сложиха в торбичка, той рече:
— Най-добре ми пратете тази сметка. Бакалинът се усмихна с усилие и отвърна:
— Съжалявам, не мога да направя това. — Думичката сър определено липсваше.
— Защо не, по дяволите? — попита Лиймас и опашката след него се размърда смутено.
— Не ви познавам — отговори бакалинът.
— Я не ставай глупав — каза Лиймас, — пазарувам тук от четири месеца.
Бакалинът се изчерви:
— Преди да отпуснем кредит, винаги изискваме препоръка от банката — обясни той и Лиймас загуби самообладание.
— Не ми приказвай тия скапани лъжи — развика се той. — Половината ти клиенти не са виждали отвътре банка, а и никога, по дяволите, няма да видят.
Тези еретични думи минаха границата, тъй като бяха абсолютно верни.
— Не ви познавам — повтори бакалинът пресипнало — и не ви харесвам. Сега напуснете магазина ми. — И той се опита да отнеме пакета, който за нещастие бе вече в ръцете на Лиймас.
Впоследствие мненията за това, какво се случи оттам нататък, бяха най-различни. Някои казваха, че бакалинът, опитвайки се да си вземе торбата, е блъснал Лиймас, други твърдяха, че не е. Така или иначе Лиймас го удари, без да освободи дясната си ръка, която все още стискаше пазарската торбичка, макар че повечето хора мислят добре, преди да направят нещо подобно. Изглежда, нанесе удара не с юмрук, а със страната на лявата си ръка и след това като част от същото феноменално бързо движение с левия лакът; и бакалинът се просна безчувствен и не помръдна повече. По-късно в съда казаха, че бакалинът получил две травми и защитата не оспори това — счупена скула от първия удар и изкълчена челюст от втория. Всекидневниците дадоха достатъчно гласност на случая, макар и да не го превърнаха в сензация.